„Нима любовта може да внушава страх?“ — беше попитала веднъж тя лейди Мойра.
„Ако напълно е заслепила човека и го гризе отвътре. Ако любовта му пречи да прави разлика между доброто и злото, тя се превръща в тежък товар, който може да бъде разрушителен.“
Едва днес Катрин разбра каква истина се криеше в думите на Мойра. Колкото и силен и безстрашен да беше Александър, той имаше едно слабо място и това беше любовта му към нея. Ако се страхуваше повече за нейната сигурност, отколкото за своята собствена, тази любов можеше да го унищожи.
Тя беше длъжна да бъде силна. Трябваше да докаже, че имаше право да носи името Камерън, че наистина заслужаваше мъжа, който стоеше пред нея.
Катрин го погледна дълбоко в очите и сложи ръце на силните му рамене.
— Десет часа ли каза? Трябва да използваме времето по най-добрия начин.
— Имаш ли предвид нещо особено?
— Нещо особено? — повтори тя и притисна устни върху неговите. — Какво ще кажеш да измислим нещо, което да ни топли до новата среща в Ахнакари?
— Хммм… Ако желаеш тази нощ да бъде най-прекрасната от всички досега, трябва със съжаление да призная, че нямам в запас оригинални идеи.
— Наистина е за съжаление, милорд!
— Ти имаш ли някакви?
Тя прие предизвикателството с искрящи очи.
— Хрумна ми нещо… но ще трябва да се придържаш към моите правила.
— И какви са те?
— Всъщност правилото е само едно — нямаш право да се движиш, докато не ти разреша. Нито едно мускулче, нито един пръст, нито дори да трепкаш с клепачи.
— Звучи интересно. — Алекс загриза края на ушенцето й и по гърба й веднага полазиха горещи тръпки. — И какво ще спечеля, ако спазвам правилото?
— Да спечелиш?
— Удоволствието от играта се увеличава, ако можеш да спечелиш нещо. Нима не знаеш това?
— Да, но…
Той се изправи в целия си ръст и скръсти ръце пред гърдите.
— Ако спечеля, искам награда.
— Награда ли? Е, добре… — Катрин навлажни устни с върха на езика си. — Ако спечелиш, всяка вечер точно в девет ще се качвам на върха на нашата кула, ще се събличам чисто гола и ще мисля за теб — само похотливи мисли!
— Ти наистина си богата на идеи! А ако спечелиш ти?
— Пак ще се качвам всяка вечер на кулата, но увита от главата до петите във вълна и фланела, и ще имам само добродетелни мисли.
— Първото предложение ми харесва повече — ухили се Алекс.
— На твое място вече бих престанала да се движа. — Катрин разкопча ризата му и я свали от раменете. Когато той застана пред нея с голи гърди, тя плъзна пръсти по всеки мускул, притисна устни върху всеки белег.
Алекс не се раздвижи — даже когато тя разкопча колана му и панталонът падна на пода. Не помръдна и когато коварните й пръсти се плъзваха по плоския му корем и се заровиха в гъстите черни косъмчета между бедрата му.
С нарастваща смелост Катрин пое в ръка члена му, който незабавно реагира на милувката.
— Надявам се, че правилата на играта съблюдават това единствено изключение — промърмори дрезгаво Алекс.
— Естествено, че ти позволявам това малко отклонение.
Добре изиграното му равнодушие я предизвика към нови, още по-интензивни усилия, но той не реагира, а продължи да се взира с празен поглед в огъня в камината. Пламъците хвърляха мека светлина върху изсечените от гранит черти на лицето, върху къдравите гарвановочерни коси, върху голото тяло, което й беше толкова добре познато, но никога не губеше привлекателността си. Точно обратното, тя трябваше само да го погледне, за да затрепери от желание. Но първо трябваше да изпита докрай силата на волята му.
Дразнещо бавно тя започна да разкопчава перлените копчета на халата си, отвърза сатенения колан и измъкна ръце от широките ръкави. Под халата носеше добродетелно затворена нощница от фин муселин, която на сиянието на огъня беше почти прозрачна.
Тъмните му очи се впиха в нейните и той пое шумно въздух, когато тя развърза връзките на нощницата и безсрамно разкри пълните си гърди.
Нощницата падна на пода до халата. Катрин започна да измъква фуркетите и гребените от косата си един по един и когато освободи пищната руса грива, разтърси глава. Копринените къдрици нападаха като златен водопад по голите й рамене. Тя великодушно не обърна внимание, когато Алекс заби пети в пода, за да не загуби самообладание. Без да се смущава от жадния му поглед, бавно наля малко бренди в кристална чаша.