— И аз съм жаден — оплака се Алекс.
— Нямам намерение да пия — отвърна Катрин, потопи пръст в течността и я размаза по гърдите си.
— Брендито е доста лепкаво — предупреди я дрезгаво той.
— Имах страхотен учител, който ме научи, че най-важното е да се оближе добре… Виждаш ли, ето така… — Тя намаза зърната на гърдите му с малко бренди и се зае да ги облизва. — Ммм… ето, почистих ги…
Малката дяволица потопи пет пръста в чашата и Алекс веднага разбра, че беше взела на мушка най-чувствителната част на тялото му. Безмилостна, тя се зае веднага на работа, като котка подушила сметана…
— На това не съм те научил аз — простена той.
— Не, откритието е мое собствено — призна Катрин, — но съм изключително доволна от въздействието му.
— Само доволна?
Тя изписка изненадано, когато той внезапно я грабна в обятията си и я отнесе на леглото. Взе чашата от ръката й и я заля с останалото бренди.
— Ти загуби! — извика триумфално Катрин. — Ти се раздвижи!
Алекс се засмя и посвети вниманието си на малката кехлибарена локвичка между гърдите й. Нито една капка не убягна от жадните му устни и езика му, а когато жадно засмука набъбналото зърно, тя се устреми към него с цялото си тяло и забрави играта, която беше замислила.
Алекс размаза брендито в къдравите косъмчета между бедрата й, мушна два пръста във влажната пещера и предизвика дива оргия на усещанията. Когато най-сетне се смили над молбите й и проникна дълбоко в нея, той й заповяда да го гледа и тя много скоро разбра защо той я наблюдаваше така внимателно.
Не й беше останало време да изближе целия алкохол от члена му и сега горещината в утробата й стана нетърпима. Пожарът в нея, разпален от мощните му тласъци, се превърна много скоро в освобождаващ поток от лава.
Двамата лежаха дълго неподвижни, нежно прегърнати, съединени не само телесно, но и душевно до ръба на възможното. Единият вече не можеше да съществува без другия.
— Ти ме измами — пошепна най-после Катрин.
— „Буайд но бас“ — ухили се Алекс.
— Какво каза?
— Победа или смърт… Няма ли честна игра, няма и покорство!
Катрин потрепери от внезапен студ. Победа или смърт…
Мъж като Александър Камерън не познаваше компромиси — нито в любовта, нито във войната! А зад него стоеше цяла нация, която щеше да защитава честта си до последна капка кръв…
Три стаи по-нататък Дейдре и Алуин седяха ръка за ръка пред буйния огън в камината, нежно прегърнати, голи под топлата завивка, отпуснати и спокойни след продължителния любовен акт.
— Наистина ли ще се стигне до голяма битка? — прекъсна мълчанието Дейдре.
— Принцът е твърдо решен да се бие. Каза, че му е писнало да бяга като кученце с подвита опашка.
— А какво е твоето мнение?
Алуин въздъхна и поднесе ръката й към устните си.
— В момента се считам за най-щастливия мъж на света. Добри приятели, добра храна, красива жена в скута ми… — Той потърси меките й устни. — Какви други претенции бих могъл да имам към живота?
— Може би дело, в което да вярваш? — Дейдре нежно приглади назад пясъчнорусите му коси, за да открие високото чело. Тя усещаше тъгата и болката му, но се стараеше да изглежда весела. — Ти вече не вярваш, че Чарлс Стюарт може да победи, нали?
Алуин се взря замислено в пламъците.
— Честно казано, не вярвам в победата от деня, когато влязохме в Англия. Дотогава Чарлс имаше шанс — даже дяволски добър шанс. Трябваше само да се вслушва от коя посока духа вятърът.
— Искаш да кажеш… че сега вятърът духа право в лицето му? — опита се Дейдре да отгатне мислите му.
— Виж, кесията му е празна от седмици насам. Не може да плаща на войниците, не може да купува муниции и храна. Много мъже ходят без ризи и обувки, изтощени и изгладнели. Днес Лохиел и Кепох се върнаха от форт Уйлям след мъчителен преход и каква храна получиха хората им? — Сухари и канче бира, нищо друго!
— Не знаех, че положението е така трагично. — Дейдре погледна виновно остатъците от празничната вечеря, която беше приготвила за Алуин. Той почти не се докосна до агнешкото и пилето и тя трябваше буквално да пъха в устата му малки хапки хляб и сирене.
— Защо тогава принцът не сложи край на тази авантюра, след като хората му страдат, а шансовете за успех все повече се стопяват?
— Чарлс Едуард Стюарт продължава да вярва, че французите ще му дойдат на помощ — и не обръща внимание на факта, че френският посланик го умоляваше буквално на колене да си потърси сигурно убежище! Но даже да склони да се оттегли — къде би могъл да се скрие? Северните планини, където има само скали, пусти степи и блата, не могат да хранят цяла армия, а на юг, изток и запад Къмбърленд ни диша в тила.