При едно от спиранията в късния следобед Дамиен помогна на двете жени да слязат от седлата и когато Катрин се облегна благодарно на рамото му, за малко забрави собствените си грижи.
— Как си, сестричке? Всичко наред ли е?
— Не — отговори сърдито тя. — В моето състояние изобщо не бива да яздя, особено пък при този студ!
Дамиен размени бегъл поглед с Дейдре, която само вдигна рамене, и отговори в същия тон:
— Ти си здрава и силна като магаре — и имаш същия лош характер! Да не мислиш, че ми е приятно да пътувам с теб, но съм длъжен да те отведа в Ахнакари, както обещах на Алекс. Затова се стегни, ако обичаш, и престани да мърмориш!
Той я познаваше достатъчно добре, за да знае, че подобна атака беше най-добрият метод да я изтръгне от летаргията. И наистина, теменуженосините очи веднага засвяткаха войнствено.
— Ще пиша на Хариет, че през последните месеци съпругът й се е превърнал в истинско чудовище! От теб ще излезе превъзходен тиран, Дамиен! Ще я посъветвам веднага да поиска развод!
— Направи го — съгласи се спокойно брат й. — Не се съмнявам, че в твое лице ще имаме най-компетентния брачен консултант!
Катрин го изгледа гневно, но после по умореното й лице пролази усмивка.
— Извини ме, моля те… Знам, че Хариет ужасно ти липсва…
— Да, липсва ми… Тя ме разбра напълно, когато я напуснах… Разбра, че не мога повече да остана бездеен и да гледам как якобитите залагат всичко на карта, за да отстоят убежденията си.
— Откакто спаси живота на Чарлс Стюарт, ти си осигури добро място в пантеона на славата, братленце! Макар че в последно време често си пожелавам да не беше толкова усърден. Ако принцът бе загинал, това с голяма вероятност щеше да сложи край на въстанието. Клановете щяха да се върнат вкъщи, без да загубят гордостта и честта си. Алекс щеше да ме отведе в Ахнакари, а ти щеше да се върнеш при Хариет. Всички щяхме да заживеем нормално…
Дамиен се засмя и улови ръцете й.
— Щастлива си с Алекс, нали? Вече не ми се сърдиш, че преди няколко месеца те принудих да заминеш с него в Шотландия.
— Онова, което още не мога да ти простя, е проклетата ти тайнственост. Отдавна трябваше да ми признаеш, че си убеден якобит.
— Откъде можех да знам как ще реагираш на такова признание? По онова време беше влюбена в Хамилтън Гарнър и трябваше да преживееш раняването на любимия си по време на дуел.
Катрин прехапа замислено долната си устна.
— Щом сме започнали признанията, ще ти кажа, че Хамилтън и аз не бяхме сгодени. Искам да кажа… той все още не ми беше направил предложение за женитба. Сигурна съм, че се готвеше да го стори онази вечер… трябваше му само малък импулс…
— И този импулс трябваше да му даде флиртът ти с Александър Камерън — ухили се Дамиен.
— Откъде можех да знам, че Хамилтън ще реагира така разгорещено? — опита се да се защити Катрин.
Брат й поклати глава.
— За момиче, което си е играло с огъня, ти си се отървала учудващо леко.
— Леко? — извика възмутено тя. — Намирам се в тази пустош, бременна съм и съм омъжена за държавен изменник! Стрелят по мен, подозират ме в убийството на английски офицер… И ти наричаш това леко?
Дамиен се засмя и поднесе ръката й към устните си.
— Права си — всяка друга жена, която е изстрадала толкова много, щеше да стане грозна и зла! Та си много по-красива и по-нежна отпреди, вече си зряла жена, любеща съпруга и бъдеща майка. Собствените ми усилия да стана възрастен човек и да нося отговорност просто избледняват пред този блестящ образец!
— Дамиен, ти си адвокат, не си войник! Побеждаваш неприятелите си не с меч, а с думи. Мъже като теб ще са спешно необходими на Шотландия, когато въстанието приключи. Някой трябва да събере остатъците и отново да превърне Шотландия в силна и единна страна. Войниците нямат представа как се правят закони, как се създава правителство… Кромуел се опита и се провали… И Цезар, и… и…
Дамиен я прегърна с обич.
— Милата ми малка сестра вече ме поучава даже по въпросите на политиката и историята!
— Аз пък ти позволявам ти да ме поучаваш по въпросите на майчинството — отговори веднага Катрин.
— О, Кити, никога не се променяй… — Дамиен я притисна нежно до гърдите си и погледна над рамото й към Струан Максорли, който беше застинал неподвижен на няколко метра от тях, наклонил глава настрани, като животно, подушило опасност.
Самият Дамиен не виждаше нищо подозрително. Бяха спрели на малка полянка край пътя, заобиколена от гъсти гори. Той остави сестра си под грижите на Дейдре и отиде при русия великан.
— Какво има?
Максорли и сам не можеше да си обясни защо изведнъж го побиха студени тръпки, но, както винаги, се довери на инстинкта си.