По време на едно свое пътуване Дамиен се бе запознал случайно с него и се беше сприятелил с Александър, най-младия син на Лохиел. Той остана възхитен от чернокосия шотландец, хареса авантюристичния му дух и безумната му смелост, но и здравия му човешки разум. Шотландецът водеше крайно опасен двойнствен живот. Под влияние на Алекс Дамиен стана убеден привърженик на якобитите, а като адвокат можеше да им оказва ценни услуги. Организираше финансирането и покупката на оръжия, които пренасяха контрабандно в Шотландия. Създаде отлична информационна мрежа между шотландските и английските привърженици на Стюарт. Именно Дамиен беше потвърдил пристигането на принц Чарлс на Хебридите, пак той беше предупредил въстаниците, че генерал Коуп е получил задачата да разбие армията им, преди да се превърнат в сериозна заплаха за английската корона.
Завземането на Единбърг, страхливостта на драгуните и неспособността на Коуп — все новини, които със сигурност щяха да скрият от населението. И без това гражданите на Лондон бяха крайно изнервени от слуховете, че шотландците са твърдо решени да си отмъстят за стоте години несправедливо отношение. Правителството внушаваше на народа, че шотландците са диви зверове, които живеят в пещери, ходят голи и се сношават с овце. Съвсем естествено беше англичаните да вярват, че ги очакват насилия и смърт. Даже се носеха слухове, че варварите се хранели с човешко месо.
Потънал в мислите си, Дамиен бавно прекоси парка. Слава богу, че Катрин не го беше видяла. Сестра му притежаваше редкия талант да бъде винаги там, където не биваше да бъде, и да чува неща, които изобщо не бяха предназначени за нейните уши. Беше цяло чудо, че тя все още не подозираше за тесните му връзки с бунтовниците. Той не бе посмял да й довери тайната си, защото импулсивността й можеше да има катастрофални последствия. По-сигурно и за тях двамата, и за цялата организация беше тя да си остане в неведение и за в бъдеще. Достатъчно й беше да се тревожи за любимия си Алекс.
Завземането на Единбърг от бунтовниците беше едва началото на дълъг военен сблъсък, Дамиен беше убеден в това. Той изпрати безмълвна молитва към небето. Като видя как сноп звезди се пръсна и бързо угасна, той се помоли пламенно небесното явление да не е било лоша поличба за съдбата на якобитите.
2
Докато в Дерби Катрин и Дамиен изпращаха молитви към небето, на двеста мили от тях в една негостоприемна блатиста местност най-съкровеният копнеж на един друг човек стана действителност. Лаурън Камерън застена дрезгаво и заби пръсти в блестящите черни коси на Александър Камерън, за да насочи устата му към зърната на гърдите си. Тялото й се извиваше нетърпеливо, за да усети повече от неговото, кръвта й шумеше като пламтяща лава.
— О, господи, Аласдейр — изпъшка тя. — О, господи…
От гърлото й се изтръгна задавен вик, когато грамадният му член най-сетне проникна в нея. Още при първите могъщи тласъци тя се вкопчи с две ръце в тънката му талия и се понесе в морето на бурната страст. Крайниците й тръпнеха неконтролирано, главата й се мяташе от едната страна към другата, устните й се движеха, без да издават звук. Екстазът я доведе до ръба на припадъка.
Животворният сок на мъжа се изля горещ в утробата й и общият оргазъм потъна във вечността. Целият в пот, той рухна върху нея.
— Знаех си, че един ден ще дойдеш при мен, Аласдейр — пошепна Лаурън с радостни сълзи в очите. — Знаех си…
Денят бе започнал много преди изгрев слънце, когато през мъглата още блещукаха звезди. Шотландската армия лагеруваше на полето в близост до селцето Дудингтън, източно от Единбърг. Само на четири мили от тях, близо до крайбрежния град Престънпанс, се беше разположила за нощувка армията на генерал Коуп.
Коуп беше избрал мястото много грижливо и можеше да спи спокойно. Зад него беше морето, от двете му страни се простираха равнини, където неприятелят можеше да бъде изтребен с оръдия, а непроходимо мочурище го пазеше от всеки опит за фронтална атака.
Това трябваше да признае и недоволният принц Чарлс, след като изслуша докладите на разузнавачите си. Без да се бави, той свика генералите и водачите на клановете на военен съвет.
— Чуйте, господа — надвика той разгорещените спорове, — трябва да има някаква възможност да прогоним генерал Коуп от сигурното му убежище!