Рано сутринта Струан предложи двете жени да минат напред — Инвърнес беше само на няколко мили, — но Катрин заяви решително:
— Не. Или ще изминем оставащия път заедно, или няма да мръдна от мястото си.
— Ти не знаеш какво говориш, момиче!
— Напротив, знам много добре. Ти прецени, че ни преследват около четиридесет войници, а имаме само десет годни за бой мъже. Дейдре и аз ще ви бъдем полезни, като пълним пистолетите и мускетите.
— Можеш ли да си представиш какво ще направят с теб, ако им паднеш жива в ръцете?
— Те убиха брат ми, Струан! Ще убият и теб, и мен, и всички ни, стига да могат, но ние няма да им позволим. Ние сме Камерънови, по дяволите, а те… те са само жалка банда сасенах!
Максорли я погледна с възхищение.
— Права си момиче, точно такива са!
А сега предстоеше ново нападение на същите тези сасенах и въпреки гордите думи на Катрин шансовете десет смели шотландци и две жени да оцелеят бяха нищожни.
— Обичам те, Алуин Макайл — пошепна с безкръвните си устни Дейдре. — И ти благодаря от цялото си сърце за твоята любов!
Изведнъж Струан изскочи от храсталака с оглушителен рев и размаха ръцете си като криле на вятърна мелница. Хората му го последваха, вдигнаха мечовете си и закрещяха богохулни проклятия в посоката, от която дебнеха англичаните.
Дейдре се уплаши, че мъжете са си загубили ума, и беше близо до истерия, но Катрин се засмя и я стисна за рамото.
— Виж! Там долу!
В долината се беше появила дълга колона планинци — десетки, стотици… Кланът Макферсън, който идваше да подсили армията на принца!
Струан се спусна с грамадни крачки по склона, за да ги спре и само след няколко минути половината мъже се втурнаха към хълма. Дейдре и Катрин се прегърнаха разплакани, после се хванаха за ръце и заслизаха срещу мъжете към долината, където духаше остър източен вятър и носеше не само леден дъжд, но и злокобни шумове: далечен гръм на оръдия.
Струан Максорли удържа на думата си и остави Катрин на сигурно място в Мой Хол. Щом спряха пред вратата, той обяви, че задачата му е привършила, остави двете жени на съдбата им и препусна като луд в посоката, откъдето гърмяха оръдията.
Малкото слуги, останали в къщата, разказаха какво се беше случило. Да, битката започнала на около пет мили североизточно от Мой Хол, в близост до Кулодън Хаус. Да, лейди Ан отишла на бойното поле с мъжете. Стреляло се от половин час и повечето слуги се изкачили на близкото възвишение, за да наблюдават сражението.
Катрин се отпусна с омекнали колене на един стол пред камината в голямата зала и се загледа в пламъците. Ръцете й бяха леденостудени, изобщо не усещаше пръстите на краката си. Изпи горещия бульон, който й поднесоха, без да разбере какво пиеше. Автоматично раздвижи ръце и крака, когато Дейдре и камериерката съблякоха мокрите й дрехи и я облякоха в топла вълнена одежда. Продължи да седи неподвижно, като мраморна статуя.
Не знаеше колко време е минало, когато изведнъж захвърли чашата на пода, скочи, изтича до вратата и отвори и двете крила. Гърмът на оръдията беше замлъкнал, но мъртвешката тишина, която се възцари, беше още по-страшна.
Битката се реши много бързо. Планинците се биха като диви лъвове, но нямаха никакъв шанс да победят в открито поле срещу мощната артилерия на врага. Принцът, добре скрит, наблюдаваше с ужас как хората му падаха с дузини под огъня на мускетите и пронизани от байонети. Лорд Джордж не се задоволи с ролята на зрител — след като конят му рухна под него, той се вля в редиците на простите войници и се би смело. Когато разбра, че вече няма какво да се спаси, нареди отстъпление, успя да го организира образцово и съумя да изведе хората си от опасната зона.
Доналд Камерън, който също се биеше в предните редици, пълзеше с простреляни крака по бойното поле и плачеше като дете, без да се срамува, защото откриваше между мъртвите все нови и нови добри приятели. Накрая брат му Арчибалд го измъкна на гръб, макар че самият той едва се тътреше от изтощение.
Както винаги, Алуин остана близо до Александър, но в ожесточението на битката неволно се отдалечи. Тъмният Камерън, който за пореден път прослави името си, изобщо не забеляза изчезването му. Като мрачен ангел на смъртта той размахваше меча си и посичаше всеки, който се изпречеше на пътя му. А когато видя, че англичаните избиваха безмилостно дори беззащитните ранени и преследваха бегълците, гневът му се издигна до неизмеримото. Заедно е около стотина все още годни за бой мъже той застана на пътя на драгуните, които върлуваха като същински зверове.