— Я да видим какво имаме тук! — Войниците бяха съвсем близо. — Да не би да е някоя сладка малка бунтовническа уличница? Как ли е минала покрай стражите? Сигурно е била особено мила с някого от тях? Я да видим дали няма да бъде мила и с нас…
Дейдре се потопи дълбоко в погледа на Алуин. Между неговите и нейните сълзи имаше цял свят от любов и щастие, място, изпълнено със слънце, смях и мир. Нима можеше да живее без тези очи…
— Обичам те. — Тя отново притисна устни върху неговите. — Обичам те, откакто те видях за първи път, Алуин Макайл… и с всеки нов ден те обичах все повече…
— И аз теб… Моята единствена, голяма любов…
Дейдре измъкна пистолета от студената, безчувствена ръка и го простреля в сърцето, без да отделя устните си от неговите. После насочи пистолета, скрит под наметката, към собствената си гръд, и бавно натисна спусъка.
Катрин чу два изстрела, толкова близо един след друг, че прозвучаха като един. Стресната, тя скочи и забрави Шедоу, като видя трима войници да тичат към мястото, където за последен път беше видяла Дейдре.
Дейдре!
Тя потисна с мъка вика си, но в следващия миг забрави Дейдре, тъй като пред очите й изникна конник. Веднага позна арогантните черти на лицето под черната тривърха шапка, видя червения мундир, искрящата тънка сабя и издутите ноздри на галопиращия кон. Ледените смарагдовозелени очи окончателно я увериха, че беше имала нещастието да срещне майор Хамилтън Гарнър.
Тя отстъпи няколко крачки назад, олюлявайки се, обърна се и хукна към гората. Земята беше мокра и хлъзгава и тя затича наведена, за да може да се хваща за издадени скали или храсти.
Тропотът от конските копита идваше все по-близо, но Катрин упорито се надяваше, че бягството ще успее. Трябваше само да се скрие между гъстите храсти…
Краката и се оплетоха в дългите поли, силите й бързо отслабваха. Дъхът й излизаше на тласъци, страхът и напрежението я изтощиха. Няколко пъти произнесе името на мъжа си, като че той можеше да я чуе и да й дойде на помощ.
Хамилтън Гарнър се приведе от седлото, протегна ръка и улови един рус кичур. Дръпна го така грубо, че Катрин загуби равновесие и падна на земята. Докато той спре коня си и го обърне, тя беше отново на крака, но бе осъзнала, че всеки нов опит за бягство би бил безсмислен. С широко отворени очи, обгърнала с две ръце корема си, за да защити нероденото, тя се изправи гордо и погледна втренчено Гарнър. Той слезе от коня, застана плътно пред нея и улови брадичката й с железни пръсти.
— Я да видим какво имаме тук! — произнесе гърлено той. — Възможно ли е да е безследно изчезналата мисис Монтгомъри?
— Хамилтън — заекна Катрин. — Хамилтън… слава богу, че си ти!
Мъжът иронично вдигна едната си вежда.
— Наистина ли се радваш да ме видиш? Защо тогава хукна да бягаш?
— Аз… не те познах… Не очаквах да те срещна тук…
— Да не мислиш, че все още съм в Дерби и те чакам?
— Не, аз…
— Но нали ти измисли този план! — Очите му засвяткаха злобно. — Аз да чакам в Дерби, а ти да избягаш от мъжа си в първия крайпътен хан и да долетиш в обятията ми. Нали ми се закле във вечна любов и вярност?
Погледът му спря върху издутия й корем и това допълнително доказателство за изневярата й разпали още повече гнева му.
— Всъщност защо ли се учудвам, че дъщерята на една уличница е тръгнала по пътя на майка си! Но докато лейди Каролайн се забавляваше с млади мъже от собствения си обществен кръг, ти си слязла много ниско, Катрин! Непременно ли трябваше да е шотландец? Мръсен бунтовник? Нямаше ли в Дерби достатъчно оборски ратаи и ковачи, които да задоволят похотта ти?
Катрин не знаеше откъде събра сили и кураж да зашлеви Гарнър през лицето. Изпита безумно задоволство, когато наглата гримаса изчезна, но радостта и трая само няколко секунди, защото той отвърна на удара — с такава сила, че тя падна в краката му. Заслепен от гняв, той я ритна с тежкия си ботуш и тя се сви на кълбо, за да запази детето си.
Спасението дойде в образа на трима драгуни, които дотичаха, привлечени от виковете. Един от тях смръщи учудено чело, наведе се и приглади дългите руси къдрици, за да погледне лицето на падналата жена.
— Ето, че се видяхме отново, мисис Камерън — проговори студено той.
Новият шок беше твърде много за Катрин: познала сержант Джефри Питърс, тя загуби съзнание.
— Как, по дяволите, се е озовала тук? — попита Питърс — Мисля, че там долу лежи приятелката й, мисис Макайл. Не бях съвсем сигурен, защото цялата е в кръв и не можах да я разгледам по-добре. Застреля мъжа си, а после и себе си.
— Да се разправим ли набързо и с тази? — попита един от двамата драгуни.