Графът бавно протегна ръка.
— Дайте ми пистолета.
Вместо да се подчини, Катрин го вдигна по-високо и се прицели между сините му очи. За секунда повярва, че е видяла лицето на Дамиен, но разтърси гневно глава и призракът отлетя.
— Дайте ми пистолета, Катрин — повтори Фандучи. — Не можете да се върнете сама. Вие сте безкрайно смела и енергична млада дама, но сте и доста глупава. — По лицето му пробяга усмивка. — Ако сме заедно, няма да сме толкова глупави.
— Заедно?
Той вдигна заклинателно ръце.
— Моля ви, сеньора, дайте ми пистолета — той е много темпераментен, по-темпераментен дори от вас!
Катрин сведе оръжието.
— Това номер ли е?
— Никакъв номер, синьора. Вашият съпруг е мой приятел и двамата с вас ще се погрижим да не го измамят. — Фандучи взе пистолета от ръката й и се усмихна облекчено. — Понякога имам чувството, че във вените ви тече кръв на разбойник по пътищата…
Катрин си припомни признанието на майка си.
— Кой знае, може и да сте прав — отвърна тихо тя.
— Да, кой знае… — промърмори Фандучи, мушна пистолета в колана си и помогна на Катрин да се качи на седлото.
— Това е несериозно! — извика подире им Мойра. — Наистина ли смятате да я отведете на полето?
Графът помоли един от шотландците да му отстъпи коня си и се поклони грациозно.
— Джовани Алфонсо Фандучи никога не нарушава дадената дума, синьора. Научих това от шотландците, но можете да бъдете спокойна — ще внимавам много за синьора Катрин!
Хамилтън Гарнър се разхождаше нервно по килима от сребърни треви. Шотландското копеле все още не се появяваше! Сигурно нямаше да се върне! Този проклет измамник нямаше да се върне! Как бе повярвал в честната дума на един планинец?
— Сър?
— Какво има, сержанте? — изръмжа нетърпеливо Гарнър.
Джефри Питърс посочи самотната фигура на малкото хълмче над полето и сърцето на майора заби ускорено. Трябваше да признае, че на фона на белите мъгли Тъмният Камерън представляваше впечатляваща гледка. Черен панталон, черни ботуши, черни очи, дълга черна коса, развяна от вятъра. Единственият контраст беше ослепително бялата ленена риза. В десницата си стискаше искрящ меч, който изглеждаше така, сякаш беше изкован в ада… Нищо чудно, че за този човек се носеха легенди!
Гарнър пое дълбоко дъх. Щом убиеше Камерън, и за него щяха да създадат легенди, щяха да прославят името му като унищожител на дракон, а и да го почитат като полубог. След победата при Кулодън Къмбърленд беше героят на деня, но херцогът не умееше да се харесва на публиката, не притежаваше чар, докато той, Хамилтън Гарнър, имаше всички данни да се превърне в обожаваната личност, победила пратеника на ада…
С жест, достоен за голямата сцена, майорът свали напудрената си перука, съзнавайки, че русите му коси подхождаха на обстановката. Свали и червения си мундир, изпъна бялата сатенена жилетка и нареди да му донесат шотландски меч, дълъг почти метър и половина. Щом Камерън беше решил да избере това оръжие за последния двубой в живота си, той нямаше да възрази! През последните месеци Гарнър не само беше обучил войниците си да се защитават от нападение с широк меч, но и самият той беше тренирал упорито, за да овладее до съвършенство оръжието на врага.
— Сержант Питърс, погрижете се войниците да не се намесват в двубоя! Не желая да се повтори онова, което стана в Кулодън! Ясен ли съм?
— Тъй вярно, сър, но ако… ако бунтовникът спечели предимство…
Гарнър огледа изпитателно сержанта, чието красиво лице беше обезобразено от множество белези след падането от скалата. Оттогава младият Питърс таеше в сърцето си дива жажда за отмъщение — също като началника си.
— Ако не мога да се справя с изтощен от раните си противник, значи той си заслужава победата. Докато съм на крака, никой да не се намесва, разбрахме ли се?
Питърс не спря дотук.
— Но ако стане така, че вече не сте на крака…?
— Ако шотландецът спечели — прекъсна го сърдито Гарнър, — очаквам заповедите на Къмбърленд да бъдат незабавно изпълнени. Нашият двубой е частен и изходът от него няма нищо общо със задачата, която сме дошли да изпълним.
Офицерът, който стоеше до Питърс, отдаде чест.
— Ахнакари Касъл ще бъде разрушен, сър, можете да разчитате на нас!