— По-добре занесете на херцог Арджил това. Той ще знае, че можете да свалите тази брошка само от мъртвия Александър Камерън.
Сен Клод огледа украшението с гравиран семеен герб.
— Отлично… Мисля, че това ще е достатъчно.
Той прибра брошката в джоба на жакета си и мушна пистолета в колана си. Когато се обърна да си върви, Алекс го улови за рамото.
— Вие имате приятели, Сен Клод! Добри приятели, които ще ви оценяват по това, което сте, а не по онова, което сте били някога.
Сен Клод се усмихна приятелски на зет си.
— За съжаление имам и много неприятели и е по-добре те да не знаят, че съм завързал приятелски — или семейни — връзки. Внимавайте за себе си, Александър. И се грижете за дъщеря ми и бъдещия ми внук.
Само след секунди графът изчезна в мъглата. Алекс остана още малко, загледан замислено пред себе си, после се изправи със стон и бавно продължи напред, опирайки се на меча си.
Епилог
Катрин пристъпи изотзад към мъжа си, който стоеше неподвижен на входа на пещерата, и обви ръце около кръста му.
Той не реагира. Изправен като каменна статуя, Александър се вслушваше в експлозиите, които идваха от клисурата и отекваха в скалите. От няколко дни насам англичаните систематично бомбардираха Ахнакари. Явно целта им беше да го сринат из основи, след като войниците бяха опустошили цялата крепост.
Оттогава Алекс стоеше с часове на входа на пещерата и се взираше в черните стълбове дим. Когато най-сетне проговори, Катрин въздъхна облекчено.
— Щом Доналд бъде в състояние да пътува, ще напуснем това място. — Той свали ръцете й от кръста си и я привлече в прегръдката си. — Хората на Къмбърленд няма скоро да се откажат от търсенето на Чарлс Стюарт. Избрала си си лош съпруг, любов моя — не знам дали съм в състояние да ти предложа нещо друго, освен вълнения.
Катрин се сгуши в него.
— Достатъчно ми е, че те имам, Алекс. Нуждая се само от теб.
Алекс зарови устни в косата й.
— Имаш ме, всички могат да го потвърдят. А аз ти обещавам тържествено, че вече никога няма да се отделя от теб. Край на заговорите и интригите, край на битките с вятърни мелници… — Гласът му пресекна, защото това беше един от любимите изрази на Алуин. — Всеки ден чакам той да се изкачи по пътеката с обичайната си усмивка, разрешил всички проблеми на света. Господи, за мен беше най-естественото нещо на света да го виждам до себе си! Нямах представа колко много се нуждая от него, колко ще ми липсва… Той ми беше по-близък от брат, но никога не му го казах.
— И аз обичах Алуин — пошепна Катрин. — Той беше най-добрият ми приятел… а Дейдре го обичаше повече от живота си.
— Склонен съм да приема всичко — цялото това безсмислено кръвопролитие, но не и смъртта на Алуин. Никога няма да се примиря, че той загина! Това просто не биваше да се случва. Той мечтаеше да води спокоен живот с жена си и децата си… Разказа ми го малко преди смъртта си.
— Недей, Алекс! Алуин не би искал да се измъчваш така. Или ти би искал той да страда толкова силно, ако ти беше умрял?
— Но аз не умрях! — извика горчиво той. — Щеше да бъде много по-справедливо, ако бях загинал аз, а не той. Алуин умря, защото винаги ми пазеше гърба. Сигурен съм, че не му е било приятно да обиколи с мен половината свят. Той обичаше Шотландия и никога не би я напуснал доброволно. Последва ме в изгнание само от чувство за дълг, а по-късно, когато свикна с живота в Европа, трябваше да се откаже от него заради мен. Никога не съм го питал какво желае, не го попитах дори дали иска да участва в това проклето въстание или не! Той беше длъжен да тръгне с мен, както правеше винаги и това причини смъртта му!
— О, не, Алекс, лъжеш се! Той остана с теб, защото ти беше приятел и искаше да бъде до теб. — Тя сложи ръце на бузите му.
— Не вярвам, че Алуин е съжалявал за преживяното с теб. Това е било негово собствено решение — да те последва в изгнанието и да се върне с теб. Той не се страхуваше от теб и никога не би взел участие в бунта, ако не беше убеден, че се бие за справедливо дело. Тъгувай за него, Алекс, защото той беше чудесен човек. Плачи за него, защото нашия живот никога не ще има втори Алуин Макайл — нито втора Дейдре, нито втори Дамиен или Струан. Но докато плачем за тях, докато мислим за тях и се радваме на хубавите спомени — дотогава те ще бъдат част от нас. — Тя се обърна отново към черните стълбове дим. — Ахнакари също ще остане част от нас. Винаги ще го помним, каквото беше — горда, непристъпна крепост.
Алекс я погледна с възхищение и отново изпита безкрайна благодарност към съдбата, която ги беше събрала. Една случайна среща на горската полянка. Арогантна английска красавица и шотландски авантюрист… Кой би помислил, че от тази среща ще се роди голямата любов?