— Отговор? На какво?
— На това. — Дамиен извади от вътрешния джоб на сакото си неколкократно сгънат и запечатан лист хартия.
Теменуженосините очи изстреляха убийствени светкавици.
— Негодник! От половин час ми говориш глупости и ме мъчиш! Защо веднага не ми даде писмото?
Тя изтръгна скъпоценния лист от ръката му и го притисна до гърдите си. После с треперещи пръсти счупи печата.
Мила моя Катрин…
Буквите затанцуваха пред очите й и тя отново притисна писмото до гърдите си. Дамиен сложи ръка на рамото й, за да я успокои.
— Не се притеснявай — пошепна Катрин. — Добре съм.
Той я целуна нежно и отстъпи настрана, за да я остави да прочете писмото.
Мила моя Катрин,
Надявам се Дамиен да те намери здрава и щастлива в родния ви дом. Чухме, че повечето аристократи бягат от нас, но аз бях прещастлив, когато научих от брат ти, че мисис Монтгомъри пребивава в Розууд Хол, докато мъжът й е по работа в колониите.
Някак си не мога да напиша всичко онова, което искам да ти кажа. Липсва ми поетичното дарование на Алуин, за да изразя чувствата си с думи. Затова ще трябва да се задоволиш с това сухо писмо. Откакто ти замина, не е минал и час, без да мисля за теб. Понякога се питам дали женитбата ни не е била само сън, дали не съм те създал в мечтите си, защото толкова силно съм копнял за любов и топлина. Ако сънувам, то не искам никога да се събудя. Ако обаче съм буден, искам и ти да мислиш за мен! Ако иска бог, скоро отново ще бъдем заедно и ще те прегърна.
Катрин прочете писмото втори и трети път. Устните й трепереха.
— Дамиен… Дамиен, трябва да го видя! Ще вземем всички мерки за безопасността му, ще…
— Не, Кити!
— Не ме е грижа за опасността! Ти няма да ми попречиш да те придружа до мястото на срещата!
— Ако твоята собствена сигурност не те интересува, помисли поне за Алекс! — Дамиен улови ръцете на сестра си. — През последните два месеца непрекъснато ми задаваха въпроси за мистериозния мистър Рефър Монтгомъри.
— Какво общо има това с мен?
— Разбира се, че има, и то много. Помисли, Кити — ти си умно момиче и трябва да разбереш. Ти се омъжи за висок, чернокос, забележително красив мъж, който за учудване на всички спечели дуела срещу най-добрия фехтовач на драгуните. След сватбата изчезнахте безследно, а скоро след това в родината си след дългогодишно изгнание се завърна Александър Камерън — висок, чернокос, забележително красив. Поне там да се беше държал по-незабележимо, но не! Точно обратното: за да спаси красивата си английска съпруга, той уби племенника на херцог Арджил, могъщия привърженик на Хановерците! Но и това не е достатъчно — бие се в първите редици на бунтовническата армия, всява ужас и страх сред англичаните, а в Престънпанс води атаката срещу артилерията. Всеки нормален смъртен би отишъл в ада след такова изпитание, а той завладя повече оръдия, отколкото якобитите могат да обслужват. Оттогава не само членовете на клана Кембъл, но и червените мундири горят от желание да заловят и убият Александър Камерън. Арджил е удвоил наградата за главата му и даже е наел професионален убиец. Всички врагове на мъжа ти искат само едно — да открият слабото място в привидно непроницаемата му защита.
— Значи ти смяташ, че това слабо място бих могла да бъда аз?
— Точно така! Трябва да си безкрайно предпазлива, защото вече има предостатъчно хора, според които Александър Камерън и Рефър Монтгомъри са едно и също лице. Аз дойдох да те предупредя и, разбира се, да ти предам писмото на Алекс. Без страх поех риска да си навлека някое белодробно възпаление в това отвратително време. Да знаеш, че Хариет никога няма да ти го прости!
Катрин се хвърли към брат си и го прегърна устремно.
— Благодаря ти, Дамиен, оценявам високо загрижеността ти за Алекс и мен… но въпреки това трябва да го видя — дори отдалече и дори само за няколко минути.
Дамиен се усмихна уморено.
— Странно, но той каза почти същото… и аз изобщо не му повярвах, както и на теб!
Катрин се изчерви до корените на косата си.
— Какво трябва да направим?
— Ние няма да направим нищо! Ти ще се върнеш у дома и ще се държиш, сякаш нищо не се е случило.
— Но…
— Твоят мъж ще направи необходимото, за да се срещнете, когато това е възможно и относително безопасно. Кити, трябва да ми обещаеш, че няма да предприемеш нищо на своя глава, че няма да ме последваш тайно и няма да тръгнеш да търсиш Алекс сама. Пълно е с разбойници, които грабят къщите на заминалите благородници. Освен това армията на бунтовниците наближава. След всички усилия, които положих за теб, не искам да те намерят някъде с разпорено гърло.