— Благодаря ти за трогателната загриженост, братко!
— Няма за какво да ми благодариш, сестрице… Познавам те достатъчно добре, за да знам, че не мога да разчитам на обещанията ти. — Той обхвана лицето й с две ръце. — Алекс знае много добре какво прави и ако намери сгоден случай да дойде при теб дори само за пет минути, ще го направи, бъди сигурна в това.
Устните на Катрин отново затрепериха.
— Това е жестоко — прошепна тя. — Да знам, че той е наблизо и да не мога да го видя…
— О, сигурен съм, че ще го видиш — най-късно, когато влезе в Дерби начело на бунтовническата армия!
5
— Налага се да напуснем дома си! — оповести драматично сър Алфред и удари с юмрук по перваза на камината.
Лейди Каролайн, която седеше в другия край на салона, хвърли загрижен поглед към порцелановата фигурка в непосредствена близост до ръката на мъжа й.
— И защо се налага да напуснем Розууд Хол? — попита съвсем спокойно тя.
— Защо? И още питаш! Ако онова, което ми съобщи полковник Кели, е вярно, бунтовниците могат да бъдат тук още утре. Манчестър се е предал без нито един изстрел! Онези жалки страхливци даже заповядали да бият църковните камбани и посрещнали якобитската паплач с ликуващи викове! Имало даже негодници, които доброволно влезли в редиците на така наречената якобитска армия.
Сър Алфред изпразни до дъно чашата си с бренди, за да се успокои. Дамите замахаха с ветрилата си, господата сведоха глави.
— Манчестър е само на петдесет мили от Дерби — продължи сър Алфред. — Какви мерки трябва да вземем, за да осигурим безопасността на семействата си?
Въпросът му бе отправен към един от тримата офицери, които командваха разположените тук военни части. В момента обаче полковник Брайън Кели се интересуваше много повече от дълбокото деколте на една от гостенките, отколкото от страховете на домакина си. Старши лейтенант Темпъл беше мълчаливец и както винаги седеше с отсъстващо изражение, тъй че остана само лейтенант Дерек Гудуин да успокои развълнувания си домакин.
— Уверявам ви, сър Алфред, че ще направим всичко, което е в човешките възможности, за да гарантираме общата сигурност. Освен това бунтовниците като цяло се държат доста прилично… Принц Стюарт иска да спечели колкото се може повече англичани за своето дело и не си позволява грабежи и тем подобни изстъпления. — След кратка пауза лейтенантът добави усмихнато: — Естествено нито една честна английска муха не би го подкрепила.
Повечето дами се усмихнаха благосклонно. Само Катрин не реагира, което беше много обезкуражаващо за свикналия с лесни победи над жените лейтенант.
— Да вървят по дяволите всички мухи, макар и английски! — извика сърдито сър Алфред. — Само се огледайте наоколо, млади човече! Как ще защитите ценностите ми — например този свещник? — Той посегна към двойния сребърен свещник и го размаха толкова силно, че пламъчетата затанцуваха и по пода пръсна восък. — Кой ще ми гарантира, че тази антика няма да попадне в ръцете на някой шотландски негодник? Да не говорим, че избата ми е пълна с избрани вина, които са безценни! Нали знам, че шотландците умират за алкохол — те ще ме ограбят!
— О, Алфред, не се вълнувай чак толкова за прашните си бъчвички и бутилки! — предупреди го все така спокойно лейди Каролайн. — От гледна точка на здравето ти ще бъде даже по-добре някой друг да изпие благородните ти вина.
— Жените не разбират нищо от тези неща! — извика възмутено съпругът й. — Ти как би се почувствала, ако ти отнемат парижките рокли?
— Тези неща са несравними, драги мой. Роклите са произведения на изкуството, единствени по рода си, особено откакто ни наложиха тази глупава блокада.
— Глупава блокада? — Сър Алфред се удари по челото, при което перуката му се размести. — Глупава блокада? Нима би предпочела французите да слизат свободно на английския бряг?
— Ако донесат повечко от великолепната си коприна, ще ги посрещна с добре дошли.
Дамите отново се закискаха, а лейди Каролайн размени скрит поглед с капитан Ловат-Спенс, който небрежно се беше облегнал на пианото.
Катрин винаги беше осъждала изневерите на майка си, но откакто сама беше станала жена, започваше да я разбира. Като всички момичета, Каролайн Пенрит сигурно бе мечтала за голямата любов, но родителите й я бяха омъжили за влиятелния сър Алфред Ашброк. И при най-добро желание Катрин не можеше да си представи, че баща й е приятен съпруг. Майка й се нуждаеше от любовници, за да понесе живота с него, и Катрин вече не я осъждаше. Нима бе грешно жената да копнее за страст, за плътско задоволяване?