Изчервена, Катрин си призна, че през последните два дни, откакто беше получила писмото на Алекс, не мислеше за нищо друго. Беше прочела писмото безброй пъти, припомняйки си блаженството, което беше преживяла в обятията на мъжа си. Думите му доказваха, че той също се нуждаеше от нея и я желаеше, както и тя него. Защо съдбата беше толкова жестока да ги раздели?
„Бихте ли ми обяснили, ако можете, какво означава да обичаш някого отчаяно?“ — беше я попитал Алекс в началото на запознанството им, докато разговаряха за Хамилтън Гарнър. Какво му бе отговорила тогава?
— С цялото си сърце и душа — прошепна несъзнателно тя.
— Какво казахте, скъпа моя?
Стресната, Катрин вдигна очи. Пред нея стоеше лейтенант Дерек Гудуин и се усмихваше дръзко, сякаш беше отгатнал мислите й.
— Аз… просто се съгласих с баща си — заекна тя. — С цялото си сърце и душа желая в страната ни отново да има спокойствие.
— Няма за какво да се тревожите — увери я Гудуин. — Аз ви гарантирам, че никой няма да се осмели да ви докосне!
Катрин се помъчи да се усмихне. Доверителният му тон не й хареса, а напудрената му перука миришеше отвратително!
— Чашата ви е празна. Ще позволите ли да я напълня?
— Не, благодаря, няма да пия повече.
— Наистина ли? Нима една толкова млада и желана жена като вас не търси утеха в алкохола, когато съпругът й я е напуснал толкова скоро след сватбата?
— Моят мъж не ме е напуснал — отговори строго Катрин. — Просто той е делови човек и не може да си позволи да продължи до безкрайност медения си месец.
Гудуин се ухили дръзко и впи очи в деколтето й.
— Ако аз бях на негово място, щях да рискувам и най-важната сделка, за да прекарам една любовна нощ с вас!
Очите на Катрин изпратиха към него две светкавици.
— Можете да бъдете уверен, че не се чувствам изоставена от съпруга си, лейтенант.
— Даже в студените зимни нощи, когато сте принудена да се задоволявате с евтин любовен роман, вместо да се отдадете на удоволствия?
— Даже евтините любовни романи са по-вълнуващи от компанията на някои мъже!
Гудуин се забавляваше истински от тази словесна престрелка. Беше преместен в Дерби за наказание, след като беше преспал с младата съпруга на командира си. Красивите млади съпруги бяха любимата му плячка — при тях нямаше защо да се опасява, че ще го завлекат пред брачния олтар, освен това не бяха срамежливи като младите момичета, които тепърва трябваше да учи на любов. Откакто бе видял Катрин Монтгомъри, лейтенантът престана да се оплаква от преместването си. Веднага му стана ясно, че тази сламена вдовица трябваше да бъде следващото му завоевание. Фактът, че се правеше на добродетелна, само подслаждаше играта помежду им. Дамата изглеждаше великолепно в този миг, гордо изправена пред него, размахваща ветрилото си от слонова кост!
— А сега ви моля да ме извините — проговори студено тя. — Въздухът тук е ужасно спарен.
— Ще позволите ли? — Без да чака отговор, той мушна ръка под лакътя й и галантно я поведе към вратата. В хладното, пусто преддверие Катрин въздъхна облекчено.
— Благодаря ви, че ме придружихте, лейтенант. Денят беше дълъг и съм много уморена.
— Нима ще се оттеглите толкова рано?
— Точно това възнамерявам.
— Надявах се да продължим интересния си разговор… без досадни наблюдатели.
Катрин хвърли хладен поглед към пръстите, които стискаха китката й.
— За мен този разговор е приключен. А сега ви моля да ме пуснете.
Гудуин я хвана по-здраво.
— Дори не мисля! Не е нужно да се преструваш повече, Катрин. Сега сме сами и аз знам какво искаш, какво ти е липсвало през последните месеци. Можеш да бъдеш сигурна, че ще изпълня всяко твое желание.
Катрин се люшкаше между гнева и смеха. Щом лейди Каролайн мамеше съпруга си, всички наоколо се чувстваха в правото си да приемат, че и дъщеря й няма задръжки.
— Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, лейтенант, но дълбоко се съмнявам, че можете да се мерите със съпруга ми. По-добре обиколете таверните и бордеите на Дерби, там със сигурност ще намерите жени, които ще останат доволни.
Гудуин не очакваше такъв обиден отговор. Лицето му пламна от гняв. Ала преди да е успял да отговори, вратите на салона се отвориха и преддверието се напълни с развеселени гости. Един млад сержант на име Джефри Питърс се запъти право към лейтенанта.
— Полковник Кели нареди да ви предам, сър, че се налага да се сбогуваме. — Той се поклони почтително пред Катрин. — Вечерта беше великолепна, мисис Монтгомъри.
Гудуин най-сетне освободи ръката на Катрин и тя се усмихна благосклонно на сержанта.