— Винаги сте добре дошъл у нас, сержант Питърс.
Младият мъж, чието лице беше обсипано с лунички почервеня от удоволствие, но като забеляза студената омраза в лешниковите очи на лейтенанта, потръпна и сведе глава.
— Благодаря ви, сержант — изръмжа Гудуин. — Съобщете на полковник Кели, че веднага идвам.
— Лека нощ, господа — сбогува се бързо Катрин, за да не остане отново насаме с него. — А на вас, лейтенанте, желая успех другаде.
Тя се отдалечи с веещи се поли и Гудуин я проследи с пламтящ поглед. Ако тази безсрамна личност си въобразяваше, че може да го води за носа, много се беше излъгала! Отдавна беше разузнал къде се намираше спалнята й — в края на дълъг коридор, заобиколена от празни помещения, идеално място за незабравима любовна нощ…
— Дейдре, ако скоро не се случи нещо, ще полудея! Стройната тъмнокоса камериерка се усмихна меланхолично и продължи да четка дългите руси коси на господарката си.
— Сигурна съм, че много скоро мистър Камерън ще се обади.
— Но от посещението на Дамиен минаха вече два дни! Нали Алекс трябваше да се срещне с него! Сигурно е станало нещо страшно!
— Не вярвам. — Дейдре остави четката. — Хиляди пъти сте ми повтаряли, че мистър Камерън е твърде умен, за да позволи да го хванат.
— Но Дамиен не е толкова умен — отбеляза сухо Катрин. — Може някой да го е проследил.
— Защо да го следи? Не, вероятно мистър Камерън не е могъл да иде навреме на уговореното място. Не бива да забравяте, че навсякъде гъмжи от войници.
— Ако срещата не се е състояла, Алекс вече отдавна е далече от тук. Войната е по-важна за него от съпругата му… Дамиен ми разказа за безумната му смелост…
— А когато вие ми разказахте, очите ви блестяха от гордост! — напомни й с усмивка Дейдре.
Катрин скочи от столчето и размаха юмрук към огледалото.
— Гордост ли? Каква полза да се гордея, ако остана вдовица? — Тя отвори с трясък балконската врата и излезе на тесния каменен балкон, макар че навън духаше леден вятър.
— Веднага се приберете вътре, ще настинете! — извика я настойчиво Дейдре.
— Той е някъде там отвън, усещам го!
— Утре сутринта ще усетите, че пламтите от висока температура. Веднага се приберете в топлата стая!
След последен поглед към тъмната гора насреща Катрин се подчини. Дейдре побърза да затвори балконската врата, хвърли още няколко цепеници в камината и попита:
— Да сплета ли косите ви на плитка?
Катрин хвърли бърз поглед в огледалото. Беше облечена в широк утринен халат от муселин, добродетелно затворен и с дълги ръкави. Златните й къдрици падаха на меки вълни по раменете и стигаха почти до широкия сатенен колан, който подчертаваше тънката талия.
— Приличам на весталка — установи горчиво тя и направи гримаса на отражението си в огледалото. — Знаеш ли, че лейтенант Гудуин гореше от желание да ми отнеме тази привидна невинност още тази нощ?
— Гудуин? Крайно неприятен тип. Какво иска от вас?
— Нима го познаваш?
— Чух някои неща за него. — Дейдре заразказва със смръщено чело: — Когато го преместили тук, първо отишъл в слугинското крило и огледал жените. Селските момичета, които помагат в кухнята, били впечатлени от красивото му лице и стегнатата униформа и предполагам, че добре се е позабавлявал с тях. И с вас ли се е държал нахално? Ако си е позволил волности, трябва веднага да кажете на сър Алфред.
— Не е необходимо. Мисля, че тази вечер нанесох тежък удар на суетността му и го стреснах. Как мислиш, трябва ли да я отрежа?
Дейдре, чиито мисли все още бяха при лейтенант Гудуин, зяпна смаяно господарката си.
— Какво искате да отрежете?
— Косата си, разбира се! Хариет пише, че всички дами в Лондон били с къси коси.
— Не знам… ами ако следващия сезон излязат на мода гладко обръснати черепи?
— Защо винаги ми отнемаш илюзиите? — въздъхна Катрин. — Но си напълно права — добродетелната девица винаги е с дълги коси!
Тя свали халата си и Дейдре извика изумено.
— Мис Катрин! — Копринената нощница беше съвсем прозрачна. Камериерката никога не беше виждала такова безсрамно неглиже. — Къде… къде намерихте това?
Катрин се завъртя грациозно пред огледалото.
— В гардероба на мама, разбира се.
— Лейди Каролайн притежава…
— Лейди Каролайн притежава няколко дузини такива нощници и със сигурност няма да забележи липсата на двете, които си присвоих.
— Наистина ли смятате… искам да кажа… Ако някой ви види в това одеяние… Това е… това е неприлично! — Дейдре се втурна към прозореца и спусна завесите.
— Кой може да ме види? Намираме се на втория етаж, а единственият мъж, на когото искам да се покажа в този вид, се намира бог знае къде! Просто исках… исках да се почувствам другояче.