Алекс нетърпеливо вдигна нощницата й до мишниците и започна да милва тялото й, но Катрин искаше повече, искаше да го усети дълбоко в себе си. По дяволите, защо се бавеше?
— Отпусни се, любов моя — пошепна в ухото й той. — Отпусни се и се наслаждавай.
— Аз… не мога… Толкова време мина… Толкова ми липсваше…
— Тихо, не говори повече, нали сега съм при теб.
— Не знаех жив ли си или мъртъв! Не знаех дали някога ще те видя отново. Почти бях повярвала, че всичко е било само плод на фантазията ми… Ахнакари… и всичко останало…
Оплакванията й престанаха, когато устата му се сключи около зърното на гърдата й и жадно го засмука, докато ръцете му продължаваха да я се плъзгат по тялото й. Тя се понесе неудържимо към върха на удоволствието и когато милувките изведнъж спряха, извика сърдито.
Алекс я обезщети със страстна целувка, завладя жадно устата й, после премина към шията, спря се по-дълго на пъпа и накрая устремно проникна през къдравите руси косъмчета, които скриваха центъра на женствеността й.
По вените на Катрин потече гореща лава. Този път Алекс не я лиши от оргазма. Тя все още дишаше тежко и мускулите й трепереха, когато и той загуби самообладание. С един могъщ тласък проникна толкова дълбоко в нея, сякаш искаше да я пробие, и тя се вкопчи в него с ръце и крака, за да направи сливането им пълно.
Телата им се задвижиха в пълна хармония и двамата заедно преживяха екстаз, който им отне дъха. Минаха минути, докато Алекс събра сили да вдигне глава и да я дари с нежна целувка.
— Досега не вярвах, че е възможно да усещам така силно липсата на съпругата си — призна той с предрезгавял глас. — Като закоравял ерген не се отказвах от радостите на плътта, но сърцето ми оставаше незасегнато, докато с теб се озовах право в рая…
Катрин бавно отвори очи и не му позволи да се отдели от нея.
— Моля те, недей — пошепна с болка тя. — Не ме напускай!
— Не съм имал намерение да те напусна. Исках само…
— Не мисли за нищо… само ме прегърни…
За да я освободи от тежестта си, Алекс се претърколи настрана и я притисна до себе си. Тя зарови лице в рамото му и той усети върху голата си кожа хладните капчици на сълзите й.
— Катрин… — Пръстите му се заровиха в косата й. — Не исках да се тревожиш за мен, не исках да се страхуваш. Да не мислиш, че ми беше лесно да те отпратя? Но за мен твоята сигурност е преди всичко друго.
— Самотата през последните месеци беше много по-страшна и от най-страшната опасност — изхълца тя. — Понякога бях толкова бясна, че ми се искаше да те убия. Три месеца, Алекс! Три месеца, без дори да ми пишеш! Без нито една дума!
— Писах ти стотици и дори хиляди писма — в ума си.
Катрин сърдито изтри очите си с опакото на ръката.
— Каква полза? Никой не може да проникне в дебелата ти глава!
— А ти се опитай. — Алекс вдигна брадичката й към лицето си. — Просто ме погледни в очите.
Тя се подчини и потъна в дълбините на черните като нощта езера, където беше написано всичко. Той не умееше да пише красиви думи, но погледът му й каза всичко.
— О, Алекс, когато си при мен, знам, че ме обичаш, но когато си на стотици мили оттук… тогава е съвсем друго.
— Какво говориш? А ти защо не ми писа?
За негово учудване Катрин внезапно се откъсна от него, скочи от леглото, грабна свещника и отиде в гардеробната си. Отвори шумно едно от чекмеджетата на скрина, затвори го и се върна в спалнята с дебел сноп писма. Хвърли ги на леглото и се изправи пред него с ръце на хълбоците.
— Откъде да знам къде да ги изпратя! — изсъска тя.
Дълбоко впечатлен, Алекс посегна към едно от писмата, но помете цялата купчина на пода.
— Недей! Вече няма значение какво пише в тях. Писах ги само за да ми минава времето.
— Много съжалявам, мила моя, но всички трябваше да знаят, че мъжът ти е в колониите — напомни й той. — Как щеше да обясниш писмата от Северна Англия? Ами ако някой беше видял писмата ми и ги беше отворил? Знам, че си много изобретателна, но страстните писма на капитан от якобитската армия със сигурност щяха да те поставят в крайно неудобно положение.
— Не се опитвай да се извиниш с логични аргументи!
— Както желаеш. — Алекс я прегърна и я привлече в леглото. — Поне ще ми позволиш ли да бъда похотлив и ненаситен? — Нощницата й отлетя към ъгъла на стаята, устните му се впиха в нейните и й отнеха способността да мисли.
— Няма ли поне да ми кажеш как влезе? Милицията охранява цялото имение — попита тя, когато отново можеше да диша.
— Един от пазачите беше така любезен да ми заеме униформата си.
Катрин погледна смръщено към вратата.
— Нима наистина си влязъл в къщата просто така? Не срещна ли някого на стълбата?