Выбрать главу

— Не, постъпих като Ромео. Шпалирът на стената ми помогна много. Напомни ми да ти покажа как да подсигуриш балконската врата, защото резето е негодно.

— Аз съм на втория етаж, където обикновено не се качват престъпници.

— Въпреки това трябва да вземеш известни предпазни мерки, когато си сама.

— Ами ако не искам да бъда сама? — подразни го тя.

— Тогава по-добре отвори широко вратата, за да се чувстват всички поканени. Все пак първо проверявай дали кандидат-любовникът има бърза реакция, защото ако някой ден се появя неочаквано и заваря на своята територия съперник…

Той изръмжа заплашително и Катрин избухна в смях.

— Ти май се забавляваш от възможността да ми изневериш?

— О, не — отговори през смях тя. — Просто си представих как гониш бедния човечец по стаята с гол меч!

— После и красивото ти дупе ще пострада, да го знаеш!

— Няма от какво да се опасяваш. — Катрин го дари с нежна целувка. — Даже да имах десет живота, ти щеше да си ми достатъчен като любовник, Алекс.

Доволен, мъжът положи глава между гърдите й, притисна с ръка хълбоците й и преметна крак върху бедрата й. Само преди няколко месеца дори мисълта да лежи чисто гола под един също така гол мъж би накарала Катрин да се изчерви от срам, но сега не можеше да си представи нищо по-хубаво.

— Знаеш ли нещо за Ахнакари? — попита тя, докато пръстите и се плъзгаха по коравите мускули на гърба му. — Добре ли са всички там? Мойра, Джени, леля Роуз?

— Както можеш да си представиш, не сме в състояние да поддържаме постоянна връзка, но в последното писмо на Мойра до Доналд пишеше, че всичко е наред. Роуз има проблеми с ревматизма си, както всяка есен, Мойра има много работа, за да поддържа домакинството в ред, а Джени… Джени си е Джени! Предполагам, че превръща живота на всички наоколо в ад, защото Доналд и Арчибалд не й разрешиха да придружи армията.

— Джени е искала да тръгне с вас на война?

— Шотландските жени са особена раса, мила моя! Немалко умеят да си служат с меча и се бият редом с мъжете си. Други се ограничават във важни услуги за воюващите мъже…

— Например?

— Готвят и се грижат за ранените. — Той притисна устни върху нежната й кожа. — Грижат се обаче и за здравите.

Катрин вдигна глава.

— Това означава ли…?

— Във войската обикновено цари напрежение, особено преди сражение. Мъжете трябва да имат възможност да го отреагират.

— Аха… Да не би да искаш да се изповядаш?

Алекс се усмихна самодоволно.

— Държа да знаеш, че не ми липсваха предложения.

— Сериозно?

— Да, и аз ги обмислих много сериозно, с всички предимства и недостатъци… Разбираш ли, едно топло тяло в студената нощ, никак не е за пренебрегване… Но мъжът трябва да намери правилния избор между младите доброволки и старите професионалистки, които разполагат с богат опит… Не е толкова просто…

— Сигурна съм, че си избрал младите! Типично за теб! Пръстите му заиграха със зърното на гърдата й, което беше съвсем близо до очите му.

— Наистина ли съм толкова лош? Толкова покварен?

— Да! Първата ми голяма грешка беше, че още при първата ни среща не заповядах да те застрелят като бракониер!

— Първата ти грешка? Нима признаваш, че през живота си си направила още много?

— Втората ми грешка бе, че повярвах на думата на един шпионин и женкар, който се бе заклел да не посяга на добродетелта ми.

Алекс навлажни показалеца си и започна да описва кръгове върху гърдите й.

— Бих могъл да кажа в своя защита, че благородните и невинни девици не носят роби, които карат мъжа да обезумее. Когато празнувахме рождения ти ден, ти ме отвлече на терасата и постави на жестоко изпитание силата на волята ми.

— Ако си спомням добре, тя ти изневери почти веднага. Или само си въобразявам, че тогава ме целуна?

— Макар че исках много повече от целувка! И в Уейкфийлд за малко щях да си го взема! Само си представи — първа нощ след сватбата, съпругът държи в обятията си почти припадналата си млада жена и не я докосва. По дяволите, за това въздържание трябва да ме обявят за светец!

— Ако в онази нощ съм била почти припаднала, то беше само от страх! Преследвана в гората и заловена след недоброволна баня, завлечена в крайпътния хан и насила съблечена — това не е предпоставка за мирно настроение!

— А ти какво би помислила за млада дама от добро семейство, която смущава смъртно уморения си съпруг, докато се къпе, на всичкото отгоре в почти прозрачна нощница? — Алекс засмука жадно зърното на гърдата й.

— Ти се възползва безсрамно от ситуацията. На следващата сутрин сам ми го призна!