— Ти искаше аз да се възползвам — възрази Алекс и мушна мускулестото си бедро между краката й. — През нощта тялото ти го призна неколкократно.
— Аз… бях под влияние на виното на Арчибалд!
— А аз бях опиянен от красотата ти и… — той се ухили безсрамно — и от усърдието ти да се научиш. Щеше да бъде непростимо да не те науча на нещата, които знам!
— А сега? Вече нямаш ли на какво да ме научиш? — предизвика го Катрин.
Алекс огледа замислено влажните й устни, претърколи се по гръб, без да я изпуска от прегръдката си и намести коленете й вляво и вдясно от кръста си.
Тя се надигна и го погледна изненадано. Каква нова перверзия замисляше? Докато чакаше той да предприеме нещо, ръцете й се плъзнаха от само себе си по ръцете и раменете му, заровиха се в къдравите черни косъмчета на гърдите. Когато се натъкна на малкото, кораво зърно, тя се наведе импулсивно и го засмука, както той правеше с нея. Усети как сърцето му заби по-бързо и той шумно пое въздух. Зарадвана от успеха на усилията си, тя посвети вниманието си на другото зърно.
Алекс зарови пръсти в косата й, която се беше разпростряла като копринено покривало върху горната част на тялото й. Явно реши, че е крайно време отново да поеме инициативата, защото обхвана с две ръце тясната й талия, повдигна малко долната част на тялото й и нахлу устремно в очакващата го влажна утроба.
От устните й се изтръгна гърлен стон и тя неволно седна, при което членът му навлезе още по-дълбоко в тялото й. Алекс я наблюдаваше с усмивка.
— Трябва да запомниш този урок: никога не провокирай учителя си!
Катрин отметна глава назад и отново простена.
— О, Алекс… можеш ли да си представиш какво ми е?
— Не, и искам ти да ми кажеш. — Ръцете му освободиха талията й, за да й позволят сама да определя темпото, и се сключиха около гърдите й. — Кажи ми — повтори той.
— То е… то е неописуемо… След раздялата ни ден и нощ мечтаех да изпитам отново това усещане. Грешно ли е, че ти го признавам? Грях ли е да мисля за такива неща, да ги желая?
— Ако е грях — прошепна дрезгаво Алекс, — значи и двамата сме осъдени да се мъчим за вечни времена в ада, любов моя. Що се отнася до мен, аз съм готов да го приема — само да съм с теб!
Докато се движеше все по-бързо върху него, Катрин забрави многоседмичната самота, забрави съмненията и страха. Остави се изцяло на замайващото блаженство, ускори отново движенията си, докато я връхлетя огромна вълна и от гърлото й се изтръгна задавен вик. Веднага след това Алекс се изпъна под нея и тя усети как горещата му течност се изля в утробата й. Изтощена и обляна в пот, тя се отпусна на гърдите му…
6
Катрин отвори очи съвсем бавно. През прозореца нахлуваше слънце и потапяше стаята й в топла светлина. Завесите се развяваха от вятъра, защото балконската врата беше отворена. На пода не се виждаха разхвърляни дрехи — даже писмата й бяха изчезнали.
— Алекс! — Тя седна и се огледа ужасено, убедена, че другата страна на леглото е празна. Ръката й се вдигна към треперещите устни, но в този миг видя две пламтящи черни очи. — О, Алекс, ти си още тук!
Той вдигна едната си вежда.
— Звучиш разочаровано.
— Не! О, не, аз… Помислих си… Видях отворената врата и… — Тя прехапа долната си устна. През нощта не бе посмяла да попита колко време щяха да останат заедно и сега също не посмя.
— Всъщност имах намерение да прекарам с теб само няколко часа — призна Алекс, — но после една ненаситна млада дама до такава степен изтощи силите ми, че не можах да се възползвам от краткия час преди разсъмване, когато нощта е най-черна. Допълнително нямах късмет, защото днес грее слънце — въпреки, че си имам английска униформа, ще бъде твърде рисковано да мина през цялата ви къща, когато наоколо гъмжи от войска.
Катрин не повярва на ушите си.
— Значи ли това…?
— Това значи, че съм пленник, мадам. Затворен съм в стаята ви и съм изцяло зависим от вас — през целия ден и през голямата част от следващата нощ… ако, разбира се, нямате нищо против компанията ми.
Тя се хвърли щастлива в обятията му.
— С най-голямо удоволствие бих изгорила дрехите ти и бих вързала ръцете и краката ти за леглото, за да те задържа завинаги тук!
— Интересно предложение. Някой път ще го изпробваме… когато тази проклета война свърши.
Сгушена в него, Катрин вдъхна дълбоко тръпчивата миризма на кожата му.
— Иска ми се вече да е свършила — проговори тихо тя. — Иска ми се ужасът да отмине и да го забравим. Иска ми се никога да не бях напускала Шотландия. Иска ми се да ми беше повярвал, когато ти заявих, че не се боя и от най-страшната опасност, когато съм в Ахнакари. Разбираш ли, чувствам, че мястото ми е там!