Абекс докосна челото й с устни.
— О, Катрин, Ахнакари е само на двадесетина мили от един от най-силните английски гарнизони в Шотландия. Не бих могъл да те оставя там сама.
— Но аз нямаше да съм сама! Щях да бъда на сигурно място, както са Мойра и Джени…
Той въздъхна.
— Наистина ли трябва да ти обясня още веднъж? Мойра Джени, леля Роуз — те всички знаят какво може да им се случи. Те са свикнали с насилието и кръвопролитията, защото са израснали с тях. Джени произхожда от високите планини — в случай на нужда тя би могла да издържи месеци наред в някоя пещера!
— Говориш сякаш Ахнакари ще бъде обсаден. При това армията на принца вече владее цяла Шотландия. Каква опасност би могла да ни заплашва от няколкото останали английски гарнизони?
Алекс зарови пръсти в копринените й коси и вдигна лицето й към своето.
— Ти си едно невинно агънце! Принцът наистина контролира планините, но това не означава нищо, докато армията му е в Англия. Във войната много скоро може да настъпи обрат и тогава бих полудял, представяйки си, че моето агънце е заплашено от глутница кръвожадни вълци. Тук си на сигурно място, затова ще останеш тук, докато тази история приключи.
— Но…
— Никакво „но“! Повече няма да обсъждаме този въпрос. Веднъж вече ти казах, че не понасям хленчещи, непокорни съпруги.
Катрин стисна ръце в юмруци.
— Тъй вярно, господарю и повелителю мой! Вие знаете всичко и сте всемогъщ, а аз съм само една… — Гласът й преливаше от сарказъм. — Естествено аз съм твърде слаба и безпомощна, да мога дори да дишам без твоята мъдрост и закрила.
Алекс се намръщи още повече.
— Не се съмнявам, че ако беше останала в Ахнакари, щеше да посрещнеш смело всяка заплаха, все едно дали нападение на хората на Арджил или обсада от правителствени войски. Сигурен съм, че щеше да се научиш да отблъскваш нападенията на стените, да обгаряш зейнали рани, да напъхаш червата на ранен мъж обратно в коремната кухина или да му прережеш гърлото, за да сложиш бърз край. — Той нарочно се изразяваше по този начин, защото искаше тя най-сетне да осъзнае сериозността на положението. — Сигурен съм, че щеше да научиш всичко това и още много неща, но… — Той вдигна брадичката й и я принуди да го погледне в очите. — … но аз просто не искам да се учиш на подобни неща, не искам да се сблъскваш с грозната страна на живота.
— Разбирам. Аз просто трябва да бъда на разположение, ако ти се доще да се позабавляваш!
— Ако това беше всичко, което исках от теб — проговори Алекс след дълго мълчание, — нямаше да те направя своя съпруга. Жени за забавление, както се изразяваш, се намират навсякъде и по всяко време.
— Тогава ми кажи какво искаш от мен! Казваш, че ме обичаш и искаш да ме закриляш — и аз наистина се чувствам обичана и закриляна, когато ме държиш в обятията си, но това не може да е всичко в един брак. Искам да знам, че ми имаш доверие, че искаш да споделяш с мен мислите и чувствата си, страховете и надеждите си. Искам да знам какво те прави щастлив или тъжен, какво те тревожи и те гневи.
Тя нежно приглади черната къдрица, паднала на челото му. — Знам, че ме обичаш, Алекс. Твоите очи, гласът ти, нежността ти го доказват. В писмото си изрази съжаление, че не си поет, но аз не съм се влюбила в поет, а в мъж, който брутално изказва мнението си, който ме влудява със самоувереността и наглостта си. В такъв мъж се влюбих и с него искам да прекарам остатъка от живота си. Ако исках друг мъж, например философ или галантен мечтател, който да ме третира като крехка порцеланова кукла, щях да избягам от теб, като че си чумав. Със сигурност нямаше да те предизвиквам, докато не ти остане нищо друго, освен да ме вземеш със себе си в Шотландия!
Тъмните очи на мъжа засвяткаха.
— Последните ти думи прозвучаха така, сякаш си имала съвсем конкретен план.
— Велики боже, не! Нищо не съм планирала… Всъщност не е съвсем така, защото в началото исках да те използвам, за да накарам Хамилтън да ревнува.
— И това ти се удаде напълно — отбеляза сухо той.
Без да обърне внимание на забележката, Катрин продължи да развива мисълта си.
— Не, тогава не осъзнавах, че искам мъж като теб. Може би се държах толкова зле с теб и се съпротивлявах така ожесточено именно защото усещах, че ще сложиш край на подредения ми живот. — Тя го погледна с блеснали очи. — Но ти ме превърна в живо същество, Александър Камерън. Ти ми показа колко празен е бил досегашният ми живот, колко фалшива е била ценностната ми система. Аз бях Катрин Ашброк, богата, разглезена и егоистка. Притежавах всичко, но всъщност нямах нищо. Затова пък Катрин Камерън, която прекара два великолепни дни в една влажна селска къщурка край онова шотландско тресавище, нямаше нищо и се чувстваше неизмеримо богата. Защото ти беше с мен, защото споделяхме радост и страдание. Ти имаш непредвидим темперамент, ти си горд, упорит и доста често непоносим — но си искрен, верен, изпълнен с разбиране и любов. Всичко това ме е убедило, че не искаш жена, която да припада винаги щом види мишка.