Алекс мълча толкова дълго, че тя бе почти готова да повярва как чува два гласа да се борят във вътрешността му. Ако се беше излъгала, ако той е търсил само салонна кукличка и страстна любовница, значи го беше загубила…
Ръцете му се раздвижиха първи и нежно обхванаха лицето й. Както винаги, изражението му беше непроницаемо, но тя откри искрица смях в дълбоките черни очи. Той я целуна, не бурно и изискващо като през нощта, но така съкровено, като че искаше да подпечата устните й с любовта си.
— Сигурна ли си, че във вените ти не тече шотландска кръв? — попита с нежна ирония той. — Във всеки случай нямаш равна на себе си в словесните престрелки.
Катрин остана безмълвна.
— Ти си напълно права — призна с въздишка той. — След като те получих, не бях сигурен какво да те правя. Не бях сигурен дали си била привлечена от очарованието на едно ново приключение или наистина ме обичаш достатъчно силно, за да се откажеш от всичко, което по-рано е било изключително важно за теб. Когато ти заповядах да се върнеш в Англия, на първо място бях загрижен за сигурността ти — но несъзнателно исках да те поставя на изпитание. Но не само теб — исках да изпитам и самия себе си.
— И какво?
— Как какво? — Той помилва нежните й бузи. — Щастлив съм, че имам жена, която познава всичките ми слабости и грешки и не се страхува да живее с човек като мен. Знам, че през последните месеци си била много самотна и сигурно често си ме проклинала, и не мога да ти обещая, че отсега нататък ще бъда кротко домашно животинче, — но ще се опитам. Искам да остарея с теб — да седим доволно пред топлата камина… Доскоро си мислех, че любовта, която Доналд изпитва към Мойра, е слабост, но сега проумях, че тази дълбока любов е най-голямата му сила.
Очите на Катрин се напълниха със сълзи. Алекс я притисна в прегръдката си и я задържа дълго така.
— Имаше и още една причина, поради която те отпратих от Шотландия — призна той.
— За какво говориш?
— Разбери, ако те бях оставил сама в Ахнакари, ти щеше и сега да бъдеш там, а аз щях да съм тук! А ако стане чудо и принцът успее до един месец да влезе триумфално в Лондон, оттам до Дерби е много по-близо, отколкото до родните ми планини. — Ръцете му обхванаха собственически тънката й талия. — Не постъпих ли много хитро, като ти наредих да се върнеш тук?
— Много хитро — потвърди сухо тя, — само дето не вярвам в нито една твоя дума.
Веднага след това тя забрави войната в горещата му прегръдка, забрави, че им оставаха само още няколко часа. Искаше да се наслади докрай на всяка секунда от времето, което имаха на разположение, за да може по-късно да черпи сила от спомените си.
— Алекс…
— М-м-м…
— Спиш ли?
Мъжът се раздвижи и се прозина шумно.
— Сън ли? Какво е това?
— Съжалявам — прошепна Катрин. — Забрави, че те попитах.
Главата му се плъзна от корема й към свивката на шията, дългият му крак се разположи удобно между нейните. Веднага след това задиша дълбоко и равномерно до рамото й.
— Алекс…
— … ммм…?
— Наистина ли искаш да спиш?
— Ти не ме оставяш…
— Знаеш ли, мислих за онова, което ми каза преди малко — че скоро би могъл да бъдеш в Лондон. Вярно ли е? Чарлс Стюарт наистина ли има намерение да стигне до Лондон?
Алекс разтърка уморените си очи.
— Доколкото знам, да.
— Възможно ли е да успее? Ще може ли да влезе в Лондон?
— Виж, дори най-верните му съветници не вярваха, че ще успее да навлезе толкова навътре в Англия, а той успя.
Ала Катрин не се задоволи с този половинчат отговор.
— Татко казва, че принцът трябва да унищожи цялата английска армия, за да премине през страната.
— Така ли казва?
— Казва и други неща. Например, че Чарлс — даже ако стигне Лондон, — никога няма да задържи града срещу оръжията на кралската флота! Татко смята, че адмирал Върнън никога няма да приеме на трона да седне Стюарт и, че с петстотинте си кораба ще спука всички мечти на принца като сапунени мехури.
— Баща ти явно се отличава с остър ум. А знае ли как ще реагира парламентът?
— Сигурен е, че парламентът ще се разтури и, че аристократите ще създадат своя армия срещу Стюарт.
— Това би означавало гражданска война.
— Каза също, че англиканската църква няма да позволи връщане на папистите на трона и, че в страната няма достатъчно католици, за да изтръгнат властта от англиканските епископи.