— За човек, който твърди, че не се интересува от политика, ти си учудващо добре информирана.
— Нали имам очи и уши.
— Прекрасни очи и възхитителни малки ушенца — потвърди ухилено Алекс.
— Все още не си отговорил на въпроса ми.
Той хвърли жаден поглед към голата й гръд.
— Сега не съм в настроение да водя сериозни разговори за военната стратегия.
— По-скоро не си в настроение да ми отговориш честно, макар че преди малко ми обеща да споделяш мислите си с мен.
Мъжът въздъхна, надигна се, мушна една възглавница зад гърба си и скръсти ръце над главата.
— Е, добре, щом непременно държиш да узнаеш истината, ще ти я кажа. Задавай въпросите си — заповяда нетърпеливо той.
Катрин не се впечатли от раздразнението му.
— Вярно ли е, че принцът има намерение да влезе като победител в Лондон?
— Да.
— Армията му може ли да победи кралските войски?
— Ако корабите на Къмбърленд потънат в Ламанша и ако холандците решат да не се намесват в конфликта, бихме имали шанс. Ако всичко зависеше от бойния дух и решителността, нашите планинци биха завладели и удържали дори ада.
— Значи ли това, че другите неща ви липсват?
— Е, в момента нямаме основания да се оплакваме. Все пак при Престънпанс генерал Коуп беше достатъчно любезен да ни предостави артилерията, оръжията и запасите си.
Погледът на Катрин неволно се плъзна към пресния белег над лявото му ухо. Той не бе споменал раната и тя не беше попитала откъде я има, но не беше нужно да е лекар, за да разбере, че за малко не бе загубил ухото — а с него и живота си.
— Татко твърди, че поражението при Престънпанс се дължи на неопитността на войниците, и дори чичо Лорънс призна, че армията била главно от новобранци, никога не влизали в сражение.
— Това е вярно — потвърди Алекс. — Но и армията на принца се състои главно от селяни и овчари, които преди Престънпанс нямаха представа що е мускет. Затова пък войските на Коуп притежаваха огромни запаси от пушки и муниции, да не говорим, че имаха оръдия.
— Да, но вашите хора са ги сварили напълно неподготвени.
— Коуп беше избрал идеалното място за лагер — зад него беше морето, пред него тресавище, вляво и вдясно просторни равнини — Тази позиция може да бъде защитавана даже от хлапета с няколко шепи камъни. Унижението на Коуп беше повече от заслужено.
Катрин предположи, че той искаше да постави на изпитание желанието й да научи цялата истина. Но защо?
— Коуп имаше по-малко от три хиляди души — изрече бавно тя. — Принцът обаче е имал четири пъти по толкова!
— Ти продължаваш да търсиш извинения? — Алекс развеселен вдигна вежди. — Четири пъти колкото армията на Коуп? Когато за последен път чух тази история, все още бяха три пъти повече.
Катрин побърза да смени темата.
— Всички съветници на принца ли са на мнение, че трябва да вървите към Лондон?
— О, не, някои от вождовете изобщо не бяха съгласни с инвазията в Англия. Други бяха готови да поемат риска, но само при условие, че английските якобити ни окажат активна подкрепа.
— И какво? Подкрепят ли ви?
— Досега никак.
— Нима искаш да кажеш, че принцът губи привърженици в собствените си редици?
— Даже слепецът забелязва кога трябва да избегне каменната стена пред себе си.
— Каменна стена? Защо говориш със загадки?
Алекс издаде тежка въздишка.
— Каменната стена беше просто образ, любов моя. Сега ще ти го кажа ясно — все повече водачи на кланове твърдят, че е лудост да завземем Англия с армия от селяни. Тази страна не познава инвазия от времето на Вилхелм Завоевателя! На левия ни фланг дебне маршал Уейд с пет хиляди войници, на десния е сър Джон Лиготие със седем хиляди, готов да ни нападне. Войниците жадуват да отмъстят за другарите си, паднали при Престънпанс, но началниците им са предпазливи и чакат подкрепление от херцог Къмбърленд, който трябва да се върне от Фландрия с няколко хиляди ветерани. Към тях ще се прибавят и няколкото хиляди драгуни и кралски гвардейци, които са разположени в Лондон, за да защитават града срещу нахлуващите варварски орди. Въпреки това кралят е проявил предпазливост и е наредил да отнесат най-ценните му вещи на борда на кораб, който е хвърлил котва в устието на Темза. Очевидно Хановерецът има повече вяра в привържениците на принца, отколкото в собствените си хора.
Катрин събра цифрите, които бе споменал мъжът й, и изпита див ужас.
— Значи правителството разполага само с около двадесет хиляди души? Нищо чудно, че кралят се съмнява в армията си!