— При Престънпанс ние не се спряхме пред подобни съмнения, макар че съотношението на цифрите беше за нас много по-неблагоприятно, отколкото сега за правителството.
— Не мога да следя мисълта ти…
Алекс се усмихна слабо.
— Въпреки всичко, което са ти наговорили, ние проведохме битката при Престънпанс с по-малко от две хиляди души. Скоро след това трябваше да освободим повечето пленници — поради простата причина, че бяха твърде много и нямаше кой да ги пази.
— Но защо принцът е изпратил само две хиляди души в първата сериозна битка с английската армия? Това е ужасен риск!
— Нямаше друг избор. Просто не можа да събере повече от две хиляди. Останалите — като не вземем предвид неколкостотин тук и там, — бяха необходими в Пърт и Единбърг, за да задържат завладяното досега.
— Няколко стотици? А на нас ни разправяха, че само в Престънпанс са се сражавали повече от десет хиляди и, че всеки ден към бунтовническата армия се присъединяват стотици доброволци.
Алекс нежно помилва бузата й.
— Виж, мила — продължи меко той, — ако имахме десет хиляди души, щяхме да завладеем не само Лондон, а и всички други европейски столици. За съжаление никога не сме били повече от пет хиляди души.
Катрин го погледна с разширени от ужас очи.
— Принцът е влязъл в Англия с пет хиляди души? Пет хиляди срещу повече от двадесет хиляди? Ти се шегуваш!
— Де да беше шега — отвърна с лека горчивина Алекс. — Е, как ти се струва истината?
— Истината… — повтори с мъка тя. — Принцът знае ли колко са силни англичаните?
— О, да, той е добре информиран… за разлика от англичаните, които страхотно преувеличават числеността ни. За това трябва да благодарим само на блестящите измамни маневри на сър Джордж.
— И как принцът оправдава тази лудост?
— Той е вманиачен от идеята, че води свещена война. Убеден е, че не само простият народ ще посрещне баща му с ликуване, ами и, че английските войници скоро ще положат оръжие и приветстват Стюартите с букети от рози.
— Той е луд!
— Ние всички сме малко луди — отвърна Алекс с тъжна усмивка. — Иначе нямаше да сме там, където сме днес.
— А утре? Нима ти е все едно какво те чака утре?
— Не, естествено не. — Той притисна устни към голото й рамо. — Но какво според теб трябва да направя? Да дезертирам?
— О, да! — извика спонтанно тя. След малко: — Не… не знам.
— Противоречивите ти отговори отлично предават общото настроение по време на военните съвети при принца.
— А какво е мнението на Доналд за цялата тази кампания?
Алекс прокара пръсти през дългите си коси.
— Доналд още от самото начало проповядваше предпазливост, но принцът е престанал да го слуша, макар че всеки път кима учтиво, защото не може да си позволи да загуби Лохиел. Все пак една трета от армията му са Камерънови. Ако Доналд реши да захвърли оръжието, другите водачи на кланове веднага ще го последват.
— Според мен брат ти трябва да направи точно това. Какво го възпира? Защо продължава да стои при принца, след като не вярва в успеха му? Но моля те, пощади ме с приказките си за шотландската гордост, чест и лоялност, иначе ще се разкрещя!
— Е, добре, ще те пощадя. Вместо това ще ти разкажа нещо за възможните последствия. Всеки, който се присъедини към принца в Гленфинан, знаеше много добре, че няма да има връщане назад. Или ще спечелим всичко, или ще загубим всичко. Преди малко ти ме попита каква заплаха биха могли да представляват няколкото английски гарнизони, след като Шотландия е в наши ръце. Вярно е, почти цяла Шотландия е в наши ръце и би трябвало да сме убедени, че е логично да използваме следващите шест месеца за укрепване на границите и подготовка за неизбежното нападение на англичаните. Всички бяха наясно, че те няма да се примирят с унижението. Англия няма да стои бездейна, защото знае, че по този начин излага на риск цялата си империя. Колониите могат да вземат пример от нас и да поискат да се отърсят от чуждото иго. Все едно дали иска или не — крал Джордж е длъжен да извърши и невъзможното, за да си възвърне контрола над Шотландия. Този път не става въпрос за шотландската, а за английската гордост.
— Все пак щяхте да спечелите време…
— Да, и може би двадесет или тридесет хиляди мъже щяха да бъдат готови да се бият за свободата си. Но и англичаните щяха да спечелят време, да повикат чуждите си съюзници, да стегнат редиците си и да ни наложат морска блокада. Неизбежното последствие щеше да бъде кървава баня и от двете страни.
Алекс видя тревогата й и посегна към студените й ръце.
— Можеш да бъдеш сигурна, че англичаните щяха да ни унищожат до крак, дори само за да дадат пример и да отклонят колониите от глупавите им идеи за независимост. Но вместо пет хиляди, тогава щяха да бъдат наказани тридесет хиляди души — а всички те имат жени, семейства, имоти. Цялата ни страна щеше да бъде конфискувана или разрушена. Шотландия щеше да престане да съществува.