— Кой е граф Джовани Фандучи и коя е кръглооката Рита? — прекъсна го остро Катрин.
— Графът е доброволец, който се присъедини към нас след битката край Престънпанс. Той си завоюва всеобщо уважение, като надпи Струан Максорли. Не стига, че бедният ни рус великан дни наред ходеше с бръмчаща глава, ами и с присъщото си лекомислие се бе обзаложил на Кръглооката Рита! Това е една дама, която дължи прякора си на факта, че след една нощ в колата й мъжете дни наред имат кръгове под очите си и…
— Благодаря, спести ми по-нататъшните подробности!
— Кълна ти се, че познавам този факт само от разказите на другарите си. Даже да исках — след като се появи този италианец, тя не допуска до себе си никой друг и можеш да си представиш, че Струан е бесен от гняв.
— А пък аз си мислех, че Струан има връзка с милата ти Лаурън.
— Всички мислеха така, особено когато тя настоя да придружи клана.
— Какво? Лаурън е тръгнала с вас на война? — Катрин изведнъж заприлича на разгневена дива котка.
— Само до Единбърг — успокои я Алекс. — Тя е израснала там и никога не е крила, че желае да се завърне в големия град. За последен път са я видели вечерта преди битката край Престънпанс — оттогава се счита за безследно изчезнала.
Лаурън Камерън… Буйна тицианово червена коса, загоряла от слънцето кожа, кехлибарени очи, пищни извивки… В Ахнакари тя се опитваше да прелъсти Александър и не криеше враждебността си към чужденката…
— Да не би да ревнуваш? — осведоми се небрежно мъжът й.
— Да ревнувам? Аз? — реагира сърдито тя. — От тази… тази личност…
Алекс избухна в смях и отново я грабна в прегръдките си.
— Все едно дали ми вярваш или не, но аз изобщо не обръщах внимание на Лаурън — нито на другите жени, колкото и привлекателни да са. Виждаш ли какво си направила с мен! Лиши ме от най-елементарните ми потребности! Може да се каже, че ме кастрира!
— Отлично! Ако си останеш такъв, ще се разбираме блестящо.
— Тази заповед простира ли се и върху други естествени потребности като ядене и пиене? Трябва да призная, че бих оценил безкрайно високо и няколко кофи гореща вода — освен ако ти не ме предпочиташ мръсен и запотен, особено като се има предвид, че това намалява въздействието ми върху другите жени.
— Господи, колко съм глупава! — извика засрамено тя. — Сигурно умираш от глад!
— Има нещо такова… Без да изключвам теб, мечтая за три неща: за цял говежди бут, плуващ в мазнина, за прясно опечени къпинови тортички и за гореща баня. Това ще бъде несравним лукс, след като от месеци наред се мия само в студени реки.
— Ще изпълня и трите ти желания, господарю. — Тя го целуна бегло, скочи от леглото и изтича в гардеробната. Дългите й къдрици се развяваха зад гърба и Алекс се възхити на съвършеното тяло и грациозните й движения. Тя беше интелигентна, красива и страстна — как бе могъл да помисли, че е възможно да живее без нея?
Той не беше излъгал, когато каза, че е имал намерение да я напусне само след няколко часа. Беше на път от цяла седмица, в лагера на принца го очакваха с нетърпение. Беше безотговорно да забави връщането си от егоистични мотиви. Ала щом влезе в леглото на Катрин, реши да накара Доналд и принца да почакат още дванадесет часа… а може би и четиринадесет. Представата, че отново ще лежи сам на коравата земя, заобиколен от хъркащи, кашлящи и вонящи мъже, не съдържаше нищо привлекателно — в сравнение с това легло…
— Докога ще лежите и ще се подхилвате глупаво, сър? Няма ли да ми помогнете?
Строгият глас на неговата господарка и повелителка го изтръгна от сладките мечти. Той стана покорно и забърза към гардеробната, където тя седеше на ръба на голямата цинкова вана.
— Трябва да я отнесеш в стаята и да я поставиш пред камината. Освен това трябва да засилиш огъня. През това време аз ще намеря Дейдре и ще й предам желанията ти за топла вода и ядене.
— Дейдре? — Алекс смръщи чело, сякаш никога не беше чувал това име. — По дяволите, знаех си, че съм пропуснал нещо важно!
Той се върна тичешком в спалнята, грабна червения мундир, който рано сутринта беше окачил на стола, и извади от вътрешния джоб снопче писма.
— Алуин ме заплаши с адски мъки, ако не предам писмата му на Дейдре.
Изражението на съпругата му накара коравия воин да се изчерви като момиче.
— Алуин умее да изразява чувствата си на хартия — опита се да обясни той. — Те се изливат без усилия от перото му, във всяка ситуация, а сега, когато е влюбен, словоизлиянията му нямат край.
— Не би било зле да вземаш уроци при приятеля си — посъветва го сухо Катрин, погледна завистливо писмата и веднага след това изпита срам. Мъжът й беше чудесен човек, който я обичаше с цялото си сърце. Какво значение имаше дали щеше да й пише любовни писма или не? Тя се хвърли към Алекс, обгърна го с ръце и притисна тялото си в неговото. Това послание беше напълно разбираемо. Писмата на Алуин паднаха от ръката му и той беше готов да отнесе прекрасната си жена на леглото, когато и двамата се стреснаха от чукане на вратата.