Шокът беше толкова силен, че Катрин не можеше нито да се раздвижи, нито да издаде звук. Само сърцето й биеше до пръсване.
— Алфред направо побесня. Заплаши да ме изобличи, но аз му разясних, че скандалът ще извади наяве неспособността му създава деца, а изневярата на съпругата му може да застраши политическите му амбиции. Последваха години на мълчание — безкрайни дни, студени нощи, изпълнени с мъчителни спомени за любов и страст! Алфред си имаше политиката и публичните домове, аз имах само празната къща, сина, който все повече заприличваше на рождения си баща, и дъщеря, в която разпознавах себе си. За да притъпя болката си, си взех любовник, но даже в обятията му се чувствах самотна…
Катрин стана и направи две колебливи крачки към майка си, но лейди Каролайн се бе съвзела и отказа да приеме съчувствие.
— Щом капитан Спенс пристигне с каретата, ще напуснем това място. Сигурно ще минат няколко седмици, докато той уреди оставката си, но през това време ще живея в Спенс Хаус. Той притежава имения в колониите, по-точно в Нова Англия, и смята, че можем да заживеем щастливо там.
Катрин преглътна мъчително.
— А ти вярваш ли го?
— Аз знам, че това е последният ми шанс за нов живот.
— Обичаш ли го?
Лейди Каролайн изтри сълзите от бузите си.
— Той ме разсмива, освен това се чувствам… желана.
— Да, но обичаш ли го? — повтори упорито Катрин.
— Обичала съм един-единствен мъж, Катрин, и още го обичам.
— Защо тогава не се опиташ да го намериш?
Майка й се усмихна снизходително.
— Обикновено разбойниците по пътищата не живеят дълго. Доколкото знам, преди много години Жак Сен Клод се е върнал във Франция, но даже да знаех къде живее и под какво име се прикрива, нямаше да се опитам да хвана този бурен вятър. Не, ще живея от спомените си — и кой знае, може би един ден капитан Спенс и аз също ще имаме красиви общи спомени.
— Ще те видя ли още веднъж, преди да заминете за колониите?
— Искаш да ме видиш още веднъж? След всичко, което ти разказах? — попита смаяно лейди Каролайн.
— Ти ми разказа, че си жена от плът и кръв, мамо, нищо повече. Може би още не е твърде късно, може би можем да станем приятелки.
Лейди Каролайн постави треперещата си ръка върху бузата на дъщеря си, но не можа да произнесе нито дума.
Катрин се върна в спалнята си като в транс. Значи мястото й не беше във величественото родословно дърво на Ашброкови! Сър Алфред не беше неин баща! Тя беше плод на незаконна връзка! Баща й беше разбойник по пътищата! Дали бандитът на име Жак Сен Клод все още грабеше пътниците във Франция или отдавна бе увиснал на бесилката?
— Катрин?
Тя втренчи поглед в лицето на мъжа си, който в очите на закона беше предател и убиец. Явно не само майката, дъщерята също имаше предпочитание към диви, непредвидими типове!
— Случило ли се е нещо, Катрин?
— Не… не, всичко е наред. Преди малко говорих с майка си. Тя си събира багажа.
— Събира си багажа? — Алекс все още не беше излязъл от ваната. — Нали беше решила да остане в Розууд Хол?
— Мама заминава с капитан Ловат-Спенс… Май чувам тропота на каретата му.
Алекс спокойно запали една от любимите си тънки пури.
— Сърдиш ли й се?
— Не, надявам се, че ще бъде щастлива с капитана. Каза ми, че той умее да я разсмива, а тя се нуждае от повечко веселост.
Бутилката с вино, която Катрин носеше, интересуваше Алекс много повече от съдбата на майка й.
— Да не би да си донесла това бургундско само за да ме дразниш, любов моя? Устата ми е ужасно пресъхнала…
— Вашите претенции непрестанно се увеличават, милорд! Доскоро настоявахте само за парче сух хляб и кана топла вода. Сигурно ще се зарадвате да чуете, че готвачката отказа да замине с другите слуги. Всъщност това не е за чудене, тъй като тя едва се движи. Толкова е въодушевена от собственото си готварско изкуство, че постоянно бърка в тенджерите.
— Имах удоволствието лично да се убедя в таланта й. — Алекс с усмивка посочи празната табла.