— Не ме докосвай! Ще ми развалиш роклята!
— Свали я и ела при мен във ваната — предложи ухилено той.
— Не мисля, че ще се съберем — засмя се Катрин.
— Все пак можем да опитаме.
Тя не можа да устои на изкушението.
— Почакай… — Скри се за малко в гардеробната и скоро след това се появи гола и с вдигнати коси. Водата беше все още приятно топла, а тялото й се събра чудесно между краката му. Тя облегна гръб на широкия му гръден кош и въздъхна блажено.
Алекс притисна устни в тила й, взе гъбата и се зае да я разтрива, докато кожата й настръхна и по тялото й се разляха сладостни вълни. Той посвети особено внимание на гърдите й и скоро връхчетата им се втвърдиха и щръкнаха в очакване. Горещината много бързо стигна до долната част на тялото й, тя се хвана за ръба на ваната и простена с благодарност, когато ръката му най-сетне отиде там, където най-много имаше нужда от нея.
— Престани да се движиш — пошепна в ухото й Алекс. — Водата ще се разплиска по цялата стая… Какво ще си помислят слугите, ако направиш наводнение?
Изискването бе неизпълнимо, защото милувките му увеличиха възбудата й до непоносимост. Когато пръстите му неочаквано се оттеглиха, без да са я задоволили, тя извика протестиращо.
Алекс се нуждаеше от тази кратка почивка, за да не загуби изцяло способността си да се владее. Членът му се мушеше в дупето на Катрин и той прокле тясната вана, която не му позволяваше да проникне в нея, както му се искаше. Но в крайна сметка идеята беше негова и сега не биваше да я разочарова.
Той се отказа рицарски от собственото си освобождаване, задвижи отново пръстите си, а с другата ръка се погрижи за гърдите й.
Катрин се устреми насреща му и забрави времето и пространството, позволи му да я отведе в света на екстаза, където пред очите й затанцуваха звезди и по вените й се разля пламтяща лава.
Когато бавно се върна от седмото небе на земята, крайниците и все още потръпваха, гърдите й бяха зачервени и тя дишаше на пресекулки.
— О, господи — изпъшка тя, — никога вече няма да мога да погледна ваната, без да ме връхлетят похотливи мисли!
Алекс целуна рамото й.
— Отлично — прошепна той, — има обаче и маси, килими, кресла… да не говорим за леглата… — Той избухна в тих смях. — Знаеш ли колко е вкусно да облизваш затоплено бренди от нежна женска кожа?
— Престани! — Катрин посегна с треперещи пръсти към чашата си с вино и я изпразни на един дъх, после с доволна въздишка се облегна на гърдите му. — О, Алекс, иска ми се да те заключа завинаги в тази стая. Иска ми се… — Тя се завъртя, за да може да го погледне в очите. — Искам да бъдеш винаги с мен! Ако не можеш да останеш тук, тогава ме вземи със себе си! Нали сам каза, че във вашата армия има немалко жени…
— Не! — прекъсна я той. — За това и дума не може да става.
— Но защо не? Ти призна, че ти липсвам и се тревожиш за мен. И с мен е същото. Ако бях до теб…
— Не!
— … можех поне от време на време да те виждам, да те целувам и щях да знам, че си жив и здрав. Нямаше да живея с постоянния, влудяващ страх, че ще те загубя.
— Няма да ме загубиш — увери я Алекс. — Но няма да ме накараш да променя решението си, все едно какви оръжия ще приложиш.
Това беше намек за сълзите, които блестяха в очите й.
— Значи все още ме смяташ за безпомощна хлапачка? — Прошепна унило тя и раменете й увиснаха.
— В никакъв скучай — ти не си нито слаба, нито безпомощна. Само си ужасно своенравна.
— Не съм — възрази сърдито Катрин. — Само че ми писна да се чувствам напълно излишна. Ти си мой съпруг и трябва да бъда с теб.
— Не.
— Сигурно не вярваш, че мога да живея без коприна и сатен без меко легло и хубава храна. Повярвай, всичко това няма да ми липсва, стига ти да си с мен! Никога няма да се оплача.
Алекс изкриви устни.
— И сънищата ми ще престанат… — продължи като на себе си тя.
— Какви сънища?
Катрин съжали, че бе споменала кошмарите си, защото той без съмнение щеше да предположи, че това е само още едно оръжие в опитите й да смекчи сърцето му.
— О, нищо… просто сънища… — Тя се надигна, за да излезе от ваната, но Алекс я задържа.
— Какви сънища?
— Страшни — призна тя и потрепери. — Събуждам се, окъпана в пот, понякога плача, друг път пищя… Сънят е все един и същ, във всеки случай началото, но всеки път виждам все повече, а не съм в състояние да направя нищо…
Той я изнесе от ваната, уви я в една от големите хавлии, които се топлеха пред камината и я отнесе на леглото. Уплаши се, защото лицето й беше бледо и от устата й не излизаше нито звук. Той се уви в другата хавлия, настани се на стола пред пламтящия огън и я сложи на коленете си, сякаш беше малко дете.