— Благодаря, милорд — прошепна Дейдре. — Заслугата е изцяло на мистрес Катрин.
— Идете при него — посъветва я Алекс. — Бедният човечец ходи по коридорите като тигър в клетка.
— О, не! — възрази сърдито Катрин. — Тя ще остане в зимната градина, докато дойде свещеникът. Иначе пламенният жених ще й развали хубавата прическа и целият ми труд ще отиде на вятъра! Марш в зимната градина, Дейдре! Ще дойда да те взема само след няколко минути.
— Да, милейди. — Дейдре кимна послушно и излезе от стаята.
— Побързай, моля те. — Алекс целуна голото рамо на жена си. — Мъже, които седмици наред са живели само от солена овесена каша и сухи питки, страдат ужасно, когато усетят миризмата на топло ядене. Арчибалд вече се опита да завземе кухнята с щурм, но бе прогонен с големия сатър. Ако обаче получи подкрепление, не мога да гарантирам за живота на готвачката ти. — Горещите му устни се плъзнаха по тила й. — От друга страна обаче… могат да потърпят още малко, няма да им навреди… — Без да се бави, той измъкна фуркетите от косата на Катрин и развали изкусната й фризура.
— Алекс, не прави това! Трябва да се облека!
— Така ми харесваш повече. — Той я обърна към себе си и я зацелува, докато не й остана дъх. Пръстите му разрошиха копринените й къдрици. Той я отдалечи малко от себе си и огледа доволно разрушителното си дело. — Колко съм сръчен! Сега отново приличаш на дивата изкусителка, на която имах честта да правя компания през последните дни. Алуин няма да бъде единственият, на когото ще завиждат.
— Ти си непоправим — засмя се задъхано Катрин.
— Вече съм чувал тези думи стотици пъти. — Той поиска отново да я прегърне, но тя избяга на сигурно място.
— Няма да изпуснеш сватбата на най-добрия си приятел, нали?
Усмивката му подсказваше, че не би имал нищо против, и тя побърза да смени темата.
— Трябваше да попитам колко гости е поканил Доналд. Дано яденето стигне за всички.
— Доколкото можах да видя иззад рамото на Арчи, в кухнята има достатъчно храна за цялата армия в продължение на месец.
— Наскоро ти казах, че имаме чудесна готвачка.
— Да, каза ми…
Тъмните му очи бяха неотстъпно устремени към нея и я караха да се изчервява. Всъщност любовният им глад би трябвало да се е уталожил след два дни и две нощи, но ставаше точно обратното. Една усмивка или едно бегло докосване бяха достатъчни да ги възбудят, може би и поради знанието, че много скоро отново щяха да се разделят за седмици или дори за месеци.
Алекс прочете всичко това и още много в теменуженосините й очи и с болка осъзна, че ще помни тези очи до последния си дъх. Но не само очите, а и устните, ръцете, цялото й тяло…
Той си заповяда енергично да се вразуми, да устои на изкушението да я грабне и хвърли на леглото.
— Ще отговоря на въпроса ти — Доналд е поканил всички офицери от капитан нагоре. Самият той се е настанил като у дома си в библиотеката на баща ти, а брендито на сър Алфред среща всеобщо одобрение. Що се отнася до избата с вино, страхът му от опустошение се оказа напълно основателен. Принцът е възхитен от…
— Какво? Чарлс Стюарт е тук?
— Естествено. Би било връх на неучтивостта да не го поканим.
— Господи! Роклята ми… косите ми… виж ме на какво приличам!
— Велики боже, нима сега ще изпаднеш в паника заради един папистки претендент за трона, когото само преди няколко седмици презираше? — подразни я Алекс.
Катрин го удостои с мрачен поглед и избяга в гардеробната. Синята копринена рокля, която бе избрала за случая, бе твърде скромна за среща с кралска особа — все едно дали Стюарт имаше право да носи тази титла или не. Червеният брокат би бил твърде очебиещ, муселин не се носеше в такива случаи, а пък розовият сатен беше за плаха девица! Оставаше й да избере между наситено синьо копринено кадифе и златен брокат.
— Кадифе или брокат? — извика нерешително тя.
— Кадифе — предложи Алекс и най-спокойно запали пурата си от близкия свещник.
За да го ядоса, Катрин избра красиво избродираната брокатена роба, ала само след няколко минути установи в огледалото, че разпуснатите й коси развалят цялото въздействие на тоалета. За съжаление нямаше време да ги вдигне отново.
— Не ти ли предложих кадифе? — попита с тънка усмивка Алекс. Негодникът много добре знаеше как непоправимо бе увредил фризурата й. Вбесена, Катрин смъкна брокатената рокля и извади от гардероба си кадифената. Стискайки зъби, за да не се разсмее, Алекс й помогна да се облече, стегна връзките на корсажа и свърза прилежно всички панделки. Още преди да се е погледнала отново в огледаното, очите му й издадоха, че изглеждаше достойна за възхищение, а след като укроти буйната си грива с два сребърни гребена, тя въздъхна облекчено.