Когато Лохиел изрази на глас това свое предположение генералът махна уморено.
— Това вече няма значение. Единственото, което е важно, е да спасим онова, което все още може да се спаси. Нямаме много време! Ако ще рискуваме ново настъпление, трябва да започнем, преди Къмбърленд да е възстановил силите си. А в случай на отстъпление не бива да чакаме, докато Уейд се приближи плътно до нас.
Алекс се покашля, за да даде знак, че иска да говори.
— И в двата случая обаче трябва да знаем съвсем точно къде се намират неприятелските войски и къде ще бъдат след двадесет и четири часа.
Лорд Джордж се усмихна.
— Познавате ли някой безумец, готов да иде на разузнаване?
— Познавам даже двама. Макайл и аз ще тръгнем само след час. Дайте ни дузина мъже от Манчестърския полк, които познават областта, и ще съберем цялата необходима информация.
— Съзнавате ли какъв риск поемате?
— Според мен е много по-рисковано да потеглим в едната или в другата посока, без да знаем какво ни очаква.
Лорд Джордж огледа чернокосия планинец със смесица от уважение и съжаление. Ако имаше на разположение само хиляда като него, никога не би отстъпил.
— Вземете толкова хора, колкото са ви необходими… и се извинете от мое име на капитан Макайл. Мога да си представя, че е имал по-приятни планове за днес, отколкото да тръгне на разузнаване.
Алекс кимна на Доналд и излезе от залата. Струан Максорли улови погледа му и го последва навън, без да са разменили дори една дума.
Алуин прокара пръст по устните на жена си и се задоволи с щастлива усмивка, макар че много му се искаше да нададе див вик. Очите на Дейдре бяха затворени, бузите й зачервени, по челото й бяха избили капчици пот, влажните й коси се бяха разпилели по възглавниците.
Тропотът на конски копита отклони за малко вниманието му, но веднага след това той отново се съсредоточи изцяло върху меките устни, които го привличаха неудържимо. Целуна ги нежно и бе възнаграден с блажена въздишка.
Тялото на Дейдре все още тръпнеше от любовната игра и тя едва събра сили да вдигне ръка и да помилва бузата на мъжа си.
— Можеш ли да си представиш колко щастлив ме направи? — прошепна той. — Мисля, че сънувам, и се опасявам, че всеки момент ще се събудя и ще се озова на коравата земя, загърнат във вълненото си одеяло.
Дейдре се усмихна. Все още не можеше да повярва, че беше спечелила любовта на мъж като Алуин Макайл. Въпреки признанието му в Блекпул, че е син на беден арендатор, той беше образован и познаваше света и хората. Редом с Александър Камерън беше общувал с европейската висша аристокрация, познаваше крале и кралици…
Тя разпери пръсти и отново се възхити на златния пръстен, който блестеше на ръката й.
— Когато преди няколко дни видях мистър Камерън в спалнята на господарката си, едва не припаднах. А когато ти пристигна вчера рано сутринта, сърцето ми направо щеше да се пръсне от щастие. — Тя се сгуши на гърдите му. — Обичам те, Алуин. Ще те обичам до последния си дъх.
— Ти си моята голяма любов — пошепна до ухото й той. — Моят живот.
Дейдре простена тихо, усетила, че членът му, който все още беше в нея, отново се втвърдява.
— Да не си мислеше, че толкова бързо ще се отървеш от мен? — ухили се той и бавно раздвижи хълбоците си.
Тя простена отново и невярващо поклати глава. Възможно ли беше да се слееш напълно с другото тяло и при това да се възнесеш на седмото небе?
Тласъците му ставаха все по-силни и тя усети как я заляха горещи вълни. Мълвейки непрестанно името му, тя се понесе отново към приказния свят на екстаза. Щом отново беше в състояние да мисли ясно, тя се помоли пламенно много скоро да се научи да доставя на Алуин поне една десета от това неописуемо удоволствие.
Неопитна, каквато беше, тя не знаеше, че желанието й е вече изпълнено. Не знаеше, че той тайно се надяваше никога да не претърпи провал като любовник, съпруг и приятел.
Двамата бяха почти заспали, когато някой почука на вратата.
— Макайл? — повика добре познат баритон. — Буден ли си?
Алуин промърмори някакво проклятие, преметна дългите с крака през таблата на леглото, удари болезнено малкия си пръст и закуцука към вратата. Докато съпругата му с кискане се увиваше в чаршафа, той открехна само на педя, готов да убие натрапника, ала като видя лицето на Александър, веднага разбра, че се е случило нещо важно.