Вратата се отвори с трясък и на прага застана — лейтенант Дерек Гудуин!
В първия момент двамата останаха безмълвни, накрая Катрин заекна смаяно:
— Но какво… какво правите тук? Как влязохте в къщата?
— Представях си малко по-сърдечно посрещане, скъпа мисис Монтгомъри! Все пак рискувах живота си, за да ви спася!
— Да ме спасите?
— Но да! Цели два дни домът ви беше в ръцете на бунтовниците! Нима не ви задържаха като заложник?
— Как влязохте в къщата? — повтори Катрин. — Откъде идвате толкова внезапно?
— От гората. Помислих, че тук вече няма жива душа, но… Каква чудесна изненада!
— Защо смятате, че тук вече няма жива душа? Какво по-точно имате предвид?
— През нощта, под защитата на мъглата, врагът е предприел отстъпление! На разсъмване не повярвахме на очите си — всички бяха изчезнали! Сякаш земята ги бе погълнала! Според мен сега маршируват по пътя за Манчестър, като преднината им е най-много петнадесет часа.
— Не ви вярвам! — Катрин отвори с трясък балконската врата и с ужас установи, че лейтенантът не беше излъгал — палатковият лагер беше изчезнал.
Гудуин излезе до нея на тесния балкон.
— Нашият полк се бе оттеглил само на няколко мили, за да държим под око движението на бунтовниците. Сър Алфред ще бъде безкрайно нещастен, когато му съобщят, че домът му е бил пренаселен от варвари и донжуани, макар и само за кратко време.
Катрин не забеляза, че той сложи особено ударение върху думата „донжуани“. Беше толкова стресната от онова, което се бе случило през нощта, че изобщо престана да го забелязва. Затова пък Дерек Гудуин усещаше близостта й толкова по-силно. Съвършено оформеното тяло, едва прикрито под тънкия сатен, го привличаше неудържимо.
— Заминали са? — пошепна невярващо Катрин. — Без нито дума за сбогуване?
— Какво сте очаквали? Бунтовниците да ви помолят за позволение да ви напуснат?
В последната секунда Катрин успя да преглътне ядния отговор, който напираше на езика й. Не биваше да събужда подозрения.
— Смятам, че трябваше да ми съобщят, че се готвят да напуснат дома ми. Все пак опразниха почти до дъно килерите и винарската изба на баща ми, макар че иначе се държаха като цивилизовани хора.
— Чувал съм, че младият Стюарт бил много очарователен, имало жени, които след разговор с него били готови веднага да влизат в леглото му.
— Има жени — отговори ледено Катрин, — които са готови да отидат в леглото с всеки мъж, все едно дали им е симпатичен или не. Лично аз намирам принца по-скоро плах и много добре възпитан. Той се интересува единствено от мисията си, а и е твърде умен, за да си позволи неприлични постъпки в страната, която желае да завоюва за баща си.
— Това важи ли и за офицерите му? Някои от тях изглеждаха така брутални, сякаш бяха готови да вземат всичко, което им хареса, без да мислят за последствията.
— Ако искате да знаете дали аз и слугините ми сме били обект на похотливи желания от страна на бунтовниците, отговорът ми е не! Както вече казах, принцът е съвършен джентълмен, а хората му следват неговия пример.
— Много интересно… значи вие сте участвали доброволно?
— В какво съм участвала?
— Ами в онова, което през последните дни се разиграваше в тази стая — ухили се безсрамно Гудуин.
Бузите на Катрин пламнаха — не толкова от срам, колкото от гняв.
— Как смеете да ми говорите с този тон? И как посмяхте да влезете неканен в личните ми покои? Вън! Махнете се оттук, преди да съм се оплакала на началника ви!
Лейтенантът се ухили още по-безсрамно.
— О, не вярвам, че ще се оплачете. Ако все пак го направите, ще бъда принуден да ви обвиня в сътрудничество с врага.
Катрин го удари с все сила по лицето. Изненадата му беше толкова силна, че той отстъпи крачка назад.
— Махайте се оттук! — изкрещя като обезумяла тя. — Ако още веднъж ви видя на нашата земя, ще наредя да стрелят по вас!
Пръстите й оставиха червени следи по бузата му. Без да каже дума повече, той се обърна рязко и излезе навън. Когато вратата се затвори зад него, Катрин въздъхна облекчено и с треперещи пръсти изтри потта от лицето си. Този безсрамен тип нямаше никакво право да критикува поведението й! Даже ако тя тръгнеше да се разхожда чисто гола по улиците на Дерби в компанията на дузина слуги, това изобщо не го засягаше!
Но как, по дяволите, беше влязъл в къщата? Защо никой не го беше спрял на стълбата? Нима тя беше съвсем сама тук? Както по всичко личеше, Алекс бе предпочел да си тръгне, без да се сбогува със съпругата си. И Дейдре ли беше заминала? Нищо чудно да беше тръгнала със своя Алуин!