— Това не беше проява на гостоприемство — произнесе укорно той. — Нали не искаш да си помисля по какъв друг начин бих могъл да приложа този толкова интересно оформен уред, скъпа моя?
Катрин се изправи, хвърли се към гардеробната, затръшна вратата и спусна резето. От спалнята се чу подигравателен смях и много скоро след това по вратата подраскаха нокти.
— Коте, котенце, излез от скривалището си!
Веднага й стана ясно, че постъпи глупаво, като потърси убежище в това малко помещение. Тук нямаше нищо, което би могло да й послужи за оръжие, нищо, освен тоалетни принадлежности и масичката за фризиране, шишенца с парфюм, четки, гребени…
— Коте, котенце! — повика я отново Гудуин със сладникав глас. — Ей сега ще вляза, котенце!
Той изрита вратата с грубия си ботуш, лекото резе се поддаде, изтръгна се от пантите и отлетя надалеч. Катрин се притисна към задната стена, докато Гудуин се приближаваше триумфално. Ръцете й бяха скрити зад гърба, разкъсаната риза се беше разтворила и той впи жаден поглед в плоския корем, в русите косъмчета между бедрата, в гърдите, които се вдигаха и спускаха неравномерно, в разбърканите къдрици и леко отворените устни. Свали бавно мундира си, хвърли го настрана и измъкна ризата от панталона.
— Ела тук! — заповяда той. — Веднага!
Катрин не се помръдна. Само погледът й се стрелна към отворената врата.
Гудуин направи още една крачка към нея.
— Защо непременно искаш да ме разгневиш, красавице моя? Остави най-после тези глупави игрички и…
Катрин светкавично се хвърли напред и той видя в ръката и блестящ предмет. Успя да избегне първия удар, но вторият го улучи над ухото и върховете на сребърния гребен се забиха дълбоко в плътта му, разкъсаха кожата и спряха на тила. Мъжът изрева и посегна към злобното оръжие. Като видя окървавените си пръсти, отново изрева и се опита да го изтръгне, но успя едва при третия опит.
Катрин може би щеше да успее да се спаси в спалнята, но той я сграбчи за халата и я дръпна към себе си. Първият юмручен удар в лицето я накара да се олюлее, но той я задържа с кървавата си ръка и нанесе втори удар. Тя се опита да защити лицето си, но това само разпали гнева му и ударите станаха толкова силни, че главата и щеше да се пръсне.
Макар и замаяна от болка и ужас, тя чу как някой затропа с юмруци по вратата. Някой беше чул шума и вероятно искаше да й се притече на помощ, но вратата беше заключена и ключът беше у Гудуин!
Мъжът я метна на пода и се хвърли върху нея. Тежкото му тяло я лиши от всяка възможност да се движи. Ругаейки, той отвори панталона си и измъкна дебелото си копие. Разтвори с ръце и колене бедрата й и така грубо заби пръсти между срамните й устни, че тя изпищя от болка. Вече примирена с предстоящото изнасилване тя се помоли да дойде благодатният припадък и да я освободи от унижението. Стисна здраво очи, за да не вижда разкривеното му лице, но го чу да стене и грухти, макар че още не беше проникнал в нея. Изведнъж той изхърка и рухна върху нея…
— Мистрес! Мистрес Катрин!
Хладни пръсти помилваха бузата й и тя бавно отвори очи.
— Дейдре? — пошепна мъчително тя. — Дейдре, ти ли си?
— Слава богу, жива сте! А аз си помислих… помислих си…
Дейдре издърпа отпуснатото тяло на Гудуин, което беше затиснало господарката й, помогна на Катрин да седне и я прегърна утешително.
— Ранена ли сте? Той… Той успя ли да… — Тя не посмя да произнесе злокобната дума.
— Не, не… мисля, че не… Удари ме, искаше да ме вземе, но…
— Всичко свърши — утеши я Дейдре. — Мръсникът вече няма да наранява никого.
Катрин вдигна глава, за да види какво бе станало с насилника, но Дейдре я спря.
— Не го гледайте! — помоли с треперещ глас тя. — Опитайте се да станете, аз ще ви помогна. А после ми обещайте да излезете от гардеробната, без да се обърнете нито веднъж!
Изненадана от тази странна заповед, Катрин реши все пак да погледне, но любопитството й бе задоволено още щом видя машата, захвърлена на пода. Главата на сокола беше цялата в кръв, по извитата човка бяха полепнали парченца плът и снопчета косми. Стана й ясно, че стоновете и грухтенето на Гудуин не бяха звуци на удоволствие, а на борбата му със смъртта.
— Господи, Дейдре…
— Обещайте ми, че няма да гледате!
Катрин кимна послушно. Цялото й тяло се тресеше и тя сигурно нямаше да се задържи на крака, ако Дейдре не я беше подкрепила. Като отведе господарката си в спалнята, където беше по-светло, камериерката изпита ужас. По русите къдрици на Катрин лепнеше кръв, халатът и ризата висяха на парцали и също бяха окървавени, нежната кожа с цвят на слонова кост беше осеяна с драскотини и сини петна.