— Даже ако господ ни е отредил да прекараме сто години заедно, аз ще имам чувството, че не съм имал достатъчно време за теб.
Дейдре мушна пръсти под ризата му.
— Тогава не е ли по-добре да използваме всяка минута?
Алуин капитулира окончателно и я отнесе на леглото си.
1
Дерби, септември 1745 година
Катрин Ашброк Монтгомъри сведе красивата си руса глава и попи сълзите от дългите си ресници с тънка дантелена кърпичка. В препълнения параклис това не правеше впечатление никому, а малкото, които все пак го забелязаха, се усмихнаха с разбиране. В крайна сметка не беше нещо необичайно едно младо момиче да се трогне до сълзи от сватбата на брат си и най-добрата си приятелка. Затова пък имаше много шепот и неодобрително поклащане на глави по отношение на новобрачните, които подозрително бързо бяха застанали пред олтара.
Ала въпреки скандалните обстоятелства Хариет Чалмърс беше възхитителна булка. Носеше сватбената рокля на майка си, изработена от кремав сатен, богато украсена с прочутите мехеленски дантели. Широките поли, укрепени с банели, скриваха умело бременността й и само няколко особено подозрителни матрони се подсмиваха знаещо при вида на пламтящите бузи на Хариет и блестящите й ореховокафяви очи, които освен дълбока любов към жениха изразяваха и дълбока благодарност.
Катрин и Хариет бяха приятелки от най-ранното си детство и Катрин разбираше състоянието на булката, но мислите й кръжаха главно около собствената й съдба, която през последните месеци беше взела толкова неочакван обрат.
— … вземате ли тази жена за своя съпруга и обещавате ли…?
Думите отекнаха в главата на Катрин и тя се почувства като в дълъг тунел, а погледът й се стрелна нагоре, към огромните прозорци от пъстро стъкло над олтара. Косо падащите слънчеви лъчи, оцветени в червено, синьо, зелено и златно, потапяха благочестиво коленичилите новобрачни в топла светлина. Въздухът ухаеше на цветя и скъпи парфюми, а костеливите ръце на свещеника се движеха в благославящи жестове.
— Онова, което бог е свързал, не може да бъде разделено от човека…
Дамиен и Хариет се изправиха и се усмихнаха един на друг, след което размениха добродетелна целувка. Гостите също се надигнаха, коментирайки тихо случилото се, пригладиха дрехите си и се приготвиха да последват новобрачните до каретите, чакащи да ги отведат от селото до имението на семейство Чалмър, където щеше да се състои сватбеното празненство. На следващата сутрин младоженците щяха да заминат за Лондон и да си позволят кратка почивка, преди Дамиен да се върне към ежедневието на кантората си.
Каква разлика с моята сватба, каза си горчиво Катрин. Принудително разменени клетви в библиотеката на Розууд Хол, бързо събиране на багажа до зазоряване и двуседмичен „меден месец“ по пътищата на войната, абсолютно неподходящи за елегантни карети. Пътуване до Шотландия, изпълнено с опасности, с почти непознат съпруг, когото с удоволствие би предала на патрулите на английската армия и който превръщаше живота й в ад, като изобщо не й обръщаше внимание…
— Катрин… Катрин, не беше ли прекрасно?
Току-що омъжената мисис Дамиен Ашброк прихвана полите си и буквално политна като пеперуда към приятелката си. Сатенените панделки в косата й се развяха и подчертаха още повече грацията на движенията й. Сияеща, тя посегна към ръцете на Катрин, скрити под дантелени ръкавици, и драматично понижи глас.
— Видя ли, че едва не припаднах, когато свещеникът се разпростря надълго и нашироко върху брачните задължения и майчинството? Имах чувството, че всички са ме зяпнали и си шепнат зад гърба ми за неприличното ми поведение.
— Зяпаха те, защото си невероятно красива — успокои я Катрин, — а ти не обръщай внимание на приказките им. Онези стари крави просто завиждат, защото завладя сърцето на най-красивия млад ерген в цяла Англия.
Последните думи бяха отправени и към брат й, който се бе присъединил към двете приятелки. След като се прегърнаха сърдечно, Дамиен извади от джоба на сатенената си жилетка пет блестящи златни монети и ги връчи на Катрин.
— Един Ашброк винаги плаща задълженията си — даже в случай като този, когато правилата бяха повече от спорни!
Въпросителното изражение на Хариет принуди Катрин да даде обяснение.
— Той се беше заклел да остане ерген до четиридесетия си рожден ден…
— До тридесетия, скъпа Кити — прекъсна я сърдито Дамиен, — и наруших клетвата си само с шест години. С присъщата си предвидливост ти ми предрече още през юли, че няма да се наслаждавам още дълго на ергенския си живот, и спечели облога — за щастие, както се чувствам длъжен да добавя.