— Никога вече нима да се отделя от себе си, Катрин. Можеш да разчиташ на клетвата ми. Надявам се само да ми простиш…
Веднъж вече се бе заклел да я закриля, а Малкълм Кембъл я беше отвлякъл! После я изпрати в Дерби, отново с вярата, че там ще е на сигурно място — а тя беше ранена и едва не я бяха изнасилили! И всичко това заради него! Само заради него!
— Вината не беше твоя, Алекс. — Катрин помилва бузата му. — Не бива да се обвиняваш.
— Аз съм твой съпруг — възрази дрезгаво той. — Кого другиго да обвинявам, след като именно аз съм длъжен да те защитавам?
— Това можеше да се случи с всяка друга жена, останала безучастна към прелестите на лейтенанта… Можеше да се случи например с Дейдре…
Твърде слаба утеха.
— По дяволите, и при най-добро желание не мога да проумея защо ме обичаш, Катрин! Не съм ти причинил нищо друго, освен болка, чрез мен опозна най-лошите страни на живота, страха и смъртта. А как исках да си заобиколена само от красота и да бъдеш безкрайно щастлива! Ако можех да знам докъде ще доведе всичко това… — Алекс безпомощно поклати глава, когато тя сложи пръст на устните му.
— Какво щеше да направиш? Да се промениш? Да предадеш убежденията си? Или да ме оставиш на Хамилтън Гарнър? Веднъж те помолих да избягаме заедно в Италия или във Франция… някъде, където можехме да живеем спокойно и щастливо. Но се съмнявам, че ще продължа да те обичам така безгранично, ако се превърнеш в салонен лъв. Ти също няма да ме обичаш, ако те отчуждя от семейството и родината ти. Убедена съм, че нашата любов е съдбовна, и благодаря на бога за всеки миг, в който сме заедно. Ти си моята любов и моят живот, затова съм готова да приема всичко, което ми даваш.
Дългата реч изтощи до крайност парещото й гърло и изцеди и последните й сили. Пред очите й причерня, но тя усети как Алекс я вдигна и я отнесе на тясното си легло. Блаженството да лежи в прегръдката му я обезщети за всички преживени страдания.
12
Докато напредваха, бунтовниците навсякъде бяха посрещани от ликуващи хора. По време на отстъплението същите тези хора ги подиграваха, а в Манчестър тълпата дори хвърляше камъни по тях. Отрядите на Къмбърленд бяха постоянно по петите им, стигна се и до някои дребни сблъсъци с местната милиция, които им струваха ценно време. Ала с много хитрост и изобретателност — главно благодарение на брилянтната стратегия на лорд Джордж, — те успяха да избегнат по-големи загуби и на двадесети декември армията стигна река Еск, границата между Англия и Шотландия. Силният дъжд и ужасните снежни бури бяха превърнали реката в пълноводно течение и даже неустрашимите иначе шотландци се поколебаха да влязат в бушуващите вълни.
Най-сетне разузнавачите откриха брод и няколко мъже — преди всички Александър Камерън на своя Шедоу, изпробваха дали е възможно да прекосят реката на това място. Те преминаха успешно, след което лорд Джордж смело навлезе в ледената вода, която му стигна почти до раменете. Примерът му окуражи войниците и те го последваха, без да мърморят. Подкрепяха се взаимно, едрите и силни мъже дори носеха слабите и изтощените си другари. Най-лошото беше, че трябваше да изоставят покритите коли — отсега нататък щяха да носят снаряжението и провизиите на собствените си гърбове. Граф Фандучи беше неутешим, защото се наложи да изоставят на английския бряг и пленените при Престънпанс оръдия, за които се беше грижил като майка.
Катрин прекоси реката сравнително удобно върху могъщите рамене на Струан, но щом стъпи отново на шотландска земя след четиримесечно отсъствие, трябваше да се пребори с пристъп на меланхолия. Сигурно никога вече нямаше да види родната Англия. Представи си Розууд Хоп, удобния си живот като дъщеря на богат и влиятелен благородник. Не, че съжаляваше за решението си да следва Александър до края ни света, но я заболя да знае, че сега я разделяше граница от Дамиен и Хариет. Сигурно щеше да мине много време, преди да научи дали има племенник или племенница. Сигурно никога вече нямаше да види и майка си, която вероятно вече беше на път към колониите…
Настроението на армията не се подобри и в Шотландия. Времето беше отвратително — вятър и дъжд, сняг и лед създаваха безброй затруднения на мръзнещите, гладни и изтощени мъже, в някои шотландски градове ги посрещаха почти толкова враждебно, колкото в Англия. В Глазгоу положението за малко да излезе извън контрол. Сигурно щеше да се стигне до плячкосвания и други изстъпления, ако в последната минута принцът не беше последвал мъдрия съвет на Лохиел и не беше постигнал споразумение с търговците, които бяха изявили готовност да снабдят армията на бунтовниците с топли дрехи, обувки, одеяла и провизии, за да избегнат погрома.