Богатата, културна, красива и разглезена Катрин Ашброк беше единствената жена, на която сериозно беше възнамерявал да предложи брак, но тя го изигра по най-грозния начин, подигравайки се с чувствата му и с кокетството си предизвика дуел. Унижението, че бе победен от обикновен търговец, продължаваше да го гризе, но още по-лошо беше предателството на Катрин: приютена от баща си тя се омъжи за Монтгомъри, тя се бе заклела на Хамилтън да избяга от черноокия негодник още в първата гостилница, но явно беше променила намерението си, защото след оздравяването си той напразно беше търсил двойката в половин Англия и беше станал за посмешище на другарите си…
— Хубава ли беше тя, сасенах?
— Какво? — промърмори стъписано той. — Коя?
— Жената, за която непрекъснато мислиш! Която изведнъж събуди члена ти за нов живот, като че го е ужилила пчела!
Гарнър се изчерви, седна в леглото и започна да разкопчава червения си мундир.
— Сигурно ти напомням за нея — отбеляза съчувствено Маги, докато му помагаше да се съблече. — Хубава ли беше?
— Тя беше мръсница — отговори с въздишка Гарнър. — Руса, синеока мръсница! Но с родословно дърво, което щеше да ми осигури безгрижен живот.
— Щеше? Значи не се е хванала в мрежата ти?
— Дуелът беше нечестен! — изкрещя Хамилтън и веднага беше готов да си отхапе езика. Вече беше доверил на шотландската уличница много повече, отколкото беше допустимо. Тя го наблюдаваше внимателно с кехлибарените си очи, докато разкопчаваше ризата му и нежните й пръсти се плъзгаха по грозния белег, който обезобразяваше малкия му гръден кош.
— Значи си се дуелирал заради нея и си загубил…
Той я сграбчи за раменете и я раздруса.
— Никой не ме е победил! Никой!
— Белегът доказва противното, сасенах.
— Дуелът беше на живот и смърт и аз почти го бях победил… Той сведе оръжието си, сякаш искаше да се предаде, и аз бях готов да го помилвам, когато страхливецът изненадващо ме нападна… Бях тежко ранен и когато след няколко дни дойдох в съзнание, копелето беше офейкало, а с него и тя! Беше ми се заклела, че ме обича, но сигурно още от самото начало е била в съюз с него!
Хамилтън пусна раменете на Маги и стисна ръце в юмруци.
— След като се възстанових, седмици наред претърсвах околностите, за да открия двойката и да си отмъстя за унижението, но те сякаш бяха потънали в земята. Никой не беше виждал стройна блондинка и чернокос и черноок мъжага!
Маги следеше израза на разкривеното му от гняв лице, ала когато той започна да описва изчезналата любовна двойка, очите се разшириха от изненада и тя задиша по-бързо. Той беше толкова погълнат от възбудата си, че изобщо не забеляза вълнението й.
— Накрая трябваше да се върна в полка си, защото Чарлз Стюарт събираше планинците, но не съм простил нито на него, нито на нея, а образът му ме преследва даже насън. Колко пъти съм си въобразявал, че го виждам — в кръчма или на улицата, а веднъж даже повярвах, че водеше неприятелски патрул, но се оказа зрителна измама. Сигурен съм, че Монтгомъри и онази мръсница са се скрили някъде в Лондон. А може и да са се прехвърлили във Франция и сега се смеят на подлия номер, който ми изиграха! Но знай, скъпа моя Катрин, че много се надявам един ден да се срещнем отново!
Едва сега му направи впечатление, че шотландката беше станала смъртнобледа.
— Какво ти стана, Маги? Да не си видяла призрак?
— „Катрин“ ли каза?
— Да, Катрин Ашброк Защо питаш?
— А мъжът се е казвал Монтгомъри?
— Да, Рефър Монтгомъри. Защо?
Маги опря брадичка на коленете си. Не можеше да бъде вярно!
— О, божичко! — прошепна разтърсено тя. — Естествено, че е вярно… Веднъж тя спомена, че годеникът й бил драгунски офицер…
Тя се разсмя истерично и Гарнър се намръщи още повече.
— Какви ги говориш, по дяволите? Коя е тази, дето ти е казала, че годеникът й е бил драгунски офицер?
— Катрин! — отговори през смях Маги. — Твоята сладка Катрин! Руса, синеока мръсница — сасенах! Появи се в Ахнакари преди седем или осем месеца, току-що омъжена за чернокосия дявол, за самия Камшройнайх Дуб!
Хамилтън я сграбчи за раменете и я раздруса като обезумял.
— Престани да се смееш и ми разкажи всичко отначало!