— Ще живееш като царица, ще имаш кожи, скъпоценности, великолепни дрехи… вила в Испания, дворец във Франция… всичко е възможно, стига да попаднеш в подходящия приятелски кръг.
— Искаш да кажеш — в твоя приятелски кръг?
— Аз имам много връзки.
— А пък аз имам вече всичко, което искам, сасенах!
— Нима ти е достатъчно да си държанка, която мъжете печелят при игра на зарове?
Лаурън потисна гнева си и вдигна глава към него.
— Все още не си ми казал какво трябва да направя, за да заслужа богатото възнаграждение.
— Нещо, което ще ти достави същото удовлетворение като на мен… Във всеки случай преди малко останах с впечатлението, че с удоволствие би дала един малък урок на скъпия си братовчед Александър. Този човек има нужда от малко усмиряване, не смяташ ли и ти така?
— И кой ще го научи на смирение — ти ли? След като си се дуелирал с него, би трябвало да знаеш на какво е способен. Да не мислиш, че следващият дуел ще завърши благоприятно за теб?
Хамилтън почервеня от гняв.
— Подробно ти обясних, че той спечели с нечестен трик. Следващия път ще бъда подготвен за подобни номера.
— Да, разбира се… — Лаурън се изсмя злобно. — А аз ти обясних, че от петнадесет години насам хиляди Кембълови напразно се опитват да убият Аласдейр.
— С твоя помощ бих имал много по-благоприятна изходна позиция.
— И как си го представяш?
— Съвсем просто — ти ще се върнеш при рода си. Ще ги придружиш до Шотландия и щом ти се предложи сгоден случай, ще ме уведомиш кога и къде мога да се срещна със скандално известния Камерън.
Лаурън го зяпна, сякаш си беше загубил ума.
— Да се върна при клана си? Да ги придружа? Цели осем години си блъсках главата как да избягам от проклетата планина, а сега трябва да се върна доброволно в онази пустош?
Гарнър замислено потърка гладко избръснатата си брадичка.
— Ще ти трябва около седмица, докато ги настигнеш… не пеша, а с карета.
— Ти си полудял — засмя се Лаурън. — Не си на себе си. Никога няма да се върна! Даже ако пътят до планината е застлан със златни монети, пак няма да направя нито крачка!
— Не знаеш ли, че за залавянето на Александър Камерън е определена награда от двадесет хиляди фунта? — попита сърдито той.
Лаурън отново се изсмя.
— Знам, че досега никой не е успял да я вземе.
— Може би четиридесет хиляди ще изострят ума на някои хора…
— Четиридесет?
— Двайсет от Арджил, двайсет от мен. И допълнителна премия, ако в мрежата попадне и русата жена на Камерън.
Гарнър видя алчността, проблеснала в очите на червенокосата шотландка, и с мъка потисна триумфалната си усмивка. За пари тя беше готова да продаде не само тялото, но и душата си, при нужда дори на дявола.
— Значи трябва само да ти уредя среща е Аласдейр, нищо повече? Не искаш ли да ти доведа и принца, и армията му, за да бъдеш произведен от Къмбърленд в генерал?
Завладян от идеята да си отмъсти на Александър Камерън, Хамилтън изобщо беше забравил, че тя беше братовчедка на Лохиел, най-доверения съветник на Чарлс Стюарт.
— Естествено ще ти бъда много задължен, ако ме осведомиш за плановете на принца за следващите седмици. Това би донесло голяма полза на правителството.
— Ще има ли нещо и за мен?
Гарнър се поколеба.
— Вече имаме човек, който успя да се внедри в армията на бунтовниците и ни доставя информация.
— Тогава за какво съм ти аз?
— Защото си роднина и със сигурност ще чуваш повече неща от него. Пък и ти разбираш галски.
— Кой е шпионинът ви? По какво ще го позная?
— Засега идентичността му ще остане моя тайна — ухили се Гарнър. — Но ще му съобщя за теб и ще уговорим знак. — Той нави на пръстите си една дълга червена къдрица. — Какво ще кажеш за червена панделка? Щом сложиш в косата си червена панделка, той ще разбере, че имаш информация за него, и ще се свърже с теб.
— Ти май не ми вярваш, сасенах?
Гарнър помилва лебедовата й шия.
— Позна, скъпа моя, наистина не ти вярвам! Но се надявам, че си достатъчно умна да се откажеш от двойна игра. — Пръстите му бегло натиснаха гръкляна й. — В противен случай ще те намеря и ще те убия бавно и мъчително.
— Това ще направи и Лохиел, ако разбере, че съм предала клана!
— Добрият Лохиел? — отвърна саркастично Гарнър. — Човекът, който предотврати плячкосването на Глазгоу?
— Същият Лохиел заплаши да отреже лично главата на всеки член на клана, който откаже да се бие под знамето на Стюарт!
— Тогава не бива да му позволиш да те хване — посъветва я спокойно Хамилтън. — И трябва много да внимаваш да не събудиш недоверието му.