Изведнъж Алекс забеляза малка покрита кола да се спуска по стръмния път към долината. Брадат мъж водеше коня, а четирима войници на коне внимаваха забулената фигура на капрата да не предприеме опит за бягство.
Очевидно личността усети, че я наблюдават, защото свали от главата си карираната кърпа и всички можаха да видят забележителната червена коса.
Алекс вдигна вежди и бутна Алуин с лакът.
— Я виж кого ни е довял вятърът!
Александър, Алуин и Струан Максорли стояха в готовност, когато каруцата спря в центъра на лагера. Лицето на Лаурън Камерън беше зачервено от вятъра и тя чакаше със сведени очи някаква реакция от внушителната комисия по посрещането й.
Продължителното мълчание на тримата мъже я принуди да вземе инициативата.
— Никой ли няма да ме поздрави с добре дошла? Четири дни и нощи съм на път. Бързах да ви настигна, а откак напуснах Единбърг, живея само от сухари и топен сняг!
— И защо се нагърби с това? — попита саркастично Алекс. Бегъл поглед към издяланото от гранит лице й даде да разбере, че не можеше да го смекчи. Лицето на Алуин беше абсолютно затворено. Близо до отчаянието, тя се обърна за помощ към Струан.
— Постъпих зле и се разкайвам, Струан… Мислех, че като се върна вкъщи, всичко ще бъде както по-рано, но се оказа друго… Хората в Единбърг са студени и жестоки — надсмиваха се на облеклото ми, на широкия ми шотландски диалект… Уличниците имаха богати клиенти… във всяка кръчма седяха войници, които с радост си избираха хубава стока… за няколко нощи, после я сменяха… Но аз не съм уличница, Струан Максорли. Обичам живота, обичам удобствата, които той предлага, но не съм уличница. — Тя прехапа долната си устна. — Знам, че ми се сърдиш, Струан, и те разбирам! Беше подло от моя страна да изчезна тайно, да изоставя приятелите си, семейството и клана си. — По бузата й се плъзна сълза. — Съжалявам за постъпката си и имам едно-единствено желание — да се върна вкъщи.
— Сама ли дойде? — попита спокойно Алуин. Брадатият и четиримата ездачи бяха от патрула, който самият той беше изпратил да охранява пътя към прохода.
— Да, съвсем сама, и дойдох колкото можех по-бързо. — Лаурън показа червените си, напукани ръце. — Откраднах коня и каручката, но не съжалявам… трябваше непременно да ви настигна…
Алекс и Алуин си размениха красноречиви погледи. Ала Струан не можеше да откъсне поглед от младата жена.
— Ако не можете да ми простите, ще проявя пълно разбиране — Лаурън изтри сълзите от зацапаната си буза и погледна умолително Струан. — Ако пък се смилите и ме приемете отново, ще работя и най-черната работа… ще готвя и ще пера, без да се оплаквам… Заклевам се в душата на починалата си майка…
Максорли направи крачка към нея.
— Ще трябва да говориш с Лохиел. Решението може да вземе единствено той.
— Да, Струан… Да, знам…
— Мисля, че е добре на разговора да присъства човек, който е готов за в бъдеще да се грижи за доброто ти поведение.
— Наистина ли би направил това за мен, Струан?
— Не ми трябва готвачка и чистачка — заяви мрачно великанът, но веднага след това добави ухилено: — Но не бих възразил да си имам съпруга.
— Аз… да ти стана съпруга? — заекна смаяно Лаурън.
— Да, защото като моя жена вече няма да поглеждаш към други мъже, както правеше по-рано, иначе ще усетиш коравата ми десница! Ще се погрижа да станеш наистина добра жена, и аз от своя страна ще ти дам всичко, което имам, и се заклевам да убия всеки, който не се отнесе към теб с нужното уважение!
— Не заслужавам великодушие, Струан — пошепна Лаурън.
— Права си — изпухтя той, — затова ти го предлагам само веднъж — сега!
Тя кимна бързо.
— Благодаря… обещавам ти, че никога няма да съжалиш за решението си… Никога няма да вдигнеш дори глас срещу мен, никога!
— Смятам, че говорихме достатъчно. — Струан сложи лапите си на талията й и с лекота я свали от капрата. Но не я пусна веднага на земята, а я задържа така, че лицата им бяха на едно ниво. Със задавен вик тя обгърна с ръце врата му и впи устни в неговите, умолявайки за прошка и обич.
Устните на Струан подпечатаха помирението, но Алекс не можеше да се отърве от чувството, че нещо не е наред. Той хвърли, поглед към Алуин, но приятелят му само вдигна рамене.
Лаурън следеше тази безмълвна размяна на мнения с ъгълчето на окото си. Знаеше, че може да смекчи единствено Струан, който се ръководеше от сексуалния си нагон. Лохиел беше податлив на сълзи и разкаяние и след няколко предупредителни думи щеше да даде благословията си за брака им. Камерън и Макайл обаче бяха крайно недоверчиви и нямаше да й бъде лесно да ги убеди в ролята си на разкаяна грешница.