Тя се бе надявала, че сватбата на Дамиен ще я изтръгне от летаргията, в която беше потънала, но това чудо не се случи и още в късния следобед тя вече скучаеше ужасно. Изисканите маниери на господата с напудрени перуки будеха меланхолични спомени за непринудените празненства в Ахнакари. Там мъжете носеха шотландската си носия и танцуваха с неприкривано удоволствие, а жените се смееха сърдечно, ядяха и пиеха уиски наравно с мъжете, даже участваха като равни в политическите дискусии. За разлика от тях английските дами през цялото време се усмихваха превзето и бяха толкова стегнати, че едва дишаха.
Изнервена от изкуствената атмосфера, Катрин се измъкна в градината с твърдото намерение след кратка разходка да се прибере в определената й стая през задния вход. Дамиен и Хариет щяха да проявят разбиране към изчезването й, а в момента й беше абсолютно безразлично какво щяха да си помислят гостите.
Домът на семейство Чалмър беше относително скромен, но бащата на Хариет, пламенен почитател на древните гърци, беше превърнал парка в приказен лабиринт от статуи и колони. Любимото място на Катрин беше една изкуствена пещера, където Афродита, богинята на любовта, излизаше от морската пяна сред ято гълъби. И днес тя се упъти право натам, седна на желязната пейка и вдигна лице към бялата мраморна глава на богинята.
— Всъщност би трябвало да те мразя, че ми причиняваш това — пошепна с болка тя.
В далечината изкрещя сова, но статуята стоеше насреща й горда и безмълвна. Въпреки това Катрин продължи да й говори.
— Ти имаше всички основания да ми се надсмиваш, защото доскоро обичах баловете повече от всичко на света и нито за миг не помислях, че трябва да стоя далече от изисканото общество.
Тя въздъхна, облегна се назад, свали обувките си и облекчено раздвижи изтръпналите си пръсти. Безкрайното небе беше осеяно с милиони ярки звезди, които извикаха усмивка на устните й. Беше си представила как Александър Камерън е седнал някъде под същото това небе и мисли за нея. Досега не беше помисляла, че тя ще му липсва също толкова силно, колкото той на нея, че сигурно вече съжалява за прибързаното си решение да я отпрати. Той не вярваше истински, че Чарлс Стюарт е в състояние да събере армия, която да се изправи срещу могъщия военен апарат на британската империя. Но беше горд и лоялен, затова щеше да се бие редом с братята си и другите мъже от клана. Веднъж й бе доверил, че се надява още при първия залп от оръдията на Хановерците, на които якобитите нямаха какво да противопоставят, Чарлс Стюарт да потърси мирно разрешение на конфликта.
Скърцащи стъпки по една от градинските пътеки я изтръгнаха рязко от сладката мечта за скорошна среща с любимия. Дали някой беше тръгнал да я търси? Тя обу отново обувките си и се помоли с цялото си сърце неканеният посетител да не я забележи зад гъстия жив плет, който скриваше пейката. Стъписа се още повече, когато смутителите на спокойствието й спряха точно до статуята на Афродита, само на няколко метра от скривалището й.
— Ужасно е досадно да ме смущават точно на сватбата на племенника ми! Мога само да се надявам, че е наистина важно.
Катрин веднага позна резкия глас на чичо си, полковник Лорънс Хейлфард, който след двадесет и две години военна служба беше усвоил до съвършенство краткия, авторитарен стил на изразяване на висшите военни. Само щом вдигнеше рунтавите си бели вежди, младите адютанти се разтреперваха от страх. Един негов подпис можеше да повлияе решително върху кариерата на всеки млад и честолюбив офицер — и в положителна, и в отрицателна посока. Хамилтън Гарнър, в когото Катрин си бе въобразявала, че е влюбена, принадлежеше към протежетата на чичо й. Именно на него Гарнър дължеше повишаването си в чин капитан на драгунски полк под командата на генерал Джон Коуп.
— Капитан Прайс сметна за нужно да ви уведоми, сър — отговори с треперещ глас младият войник. — Бях изпратен при вас веднага след пристигането си от Единбърг.
— Хайде, млади момко, кажи, каквото имаш да ми кажеш, за да можеш веднага да се прибереш в полка си.
Катрин надзърна предпазливо през живия плет и видя млад сержант в толкова стегната военна стойка, че със сигурност щеше да получи мускулен спазъм. Не искаше да подслуша разговора, но преди да е успяла да излезе, следващите думи на сержанта я накараха да замръзне на мястото си.
— Както знаете, сър, преди три седмици генерал Коуп получи нареждане да замине за Шотландия, тъй като се понесоха слухове, че принц Чарлс Стюарт бил събрал в Гленфинан армия, която смятал да насочи на юг.
— Армия ли? Не ме карай да се смея! Боси диваци с поли са те, нищо повече, а онзи проклет претендент е слабак, който ще напълни гащите още при първия изстрел! Продължавай, момко!