На четири мили източно от Инвърнес, на пътя към Наирн, беше разположен Кулодън Хаус, великолепният дом на Дънкан Форбс, съдебния президент, който при вестта за напредването на бунтовниците беше потърсил убежище зад дебелите стени на форта.
Само на пет мили южно от Кулодън се простираха земите на Ангъс Мой, главата на клана Чатън. Мой Хол беше построен от сиви, обрулени от времето камъни. Там лейди Ан посрещна принца и свитата му с всички дължими почести, като този път по изключение не беше в мъжки дрехи, а в елегантна сатенена роба и косата и беше безупречно фризирана.
Армията се разположи в околните села и селски дворове, както и по гористите възвишения, които заобикаляха Мой Хол. Първоначално Александър Камерън възнамеряваше да остане с хората си, ала когато полковник Ан втори път го покани да се настани в дома й, не можа да откаже. Катрин беше много щастлива от съгласието му. Най-после отново под здрав покрив, в стабилно легло със снежнобели чаршафи — истински рай! За последен път се беше къпала в гореща вода преди цял месец в Глазгоу, а за буен огън в камината само беше мечтала. За Алекс не представляваше трудност да се къпе в ледени потоци и да спи на твърдата земя, даже когато около палатката бушуваха снежни бури, тялото му излъчваше топлина, докато Катрин постоянно мръзнеше, ръцете и стъпалата й бяха леденостудени, а носът вечно зачервен.
Тя влезе почти плахо в голямата стая, която лейди Ан беше предоставила на разположение на двойката. Полираният дъбов под беше покрит с ориенталски килими, каменната камина заемаше цяла стена, пред нея бяха наредени удобни високи кресла и диван, а на масата беше поставена ваза с ухаещи рози от оранжерията на лейди Ан. Двата прозореца бяха закрити с дебели кадифени завеси, огромното легло с балдахин също беше с кадифена покривка и завеси.
Докато Алекс се занимаваше с организацията на лагера, Катрин най-сетне съблече мръсното мъжко облекло, което в тази зима беше много по-практично и по-топло от колосаните й поли, и с щастлива въздишка се настани в голямата вана. Тялото й се отпусна в топлата вода и тя се опита да мисли само за приятни неща.
Всеки ден четеше в очите на Алуин въпроса дали вече е казала на Алекс за бременността си. За съжаление през последните дни двамата почти не се виждаха, той се връщаше в палатката късно вечер, уморен до смърт, и веднага заспиваше.
Дейдре естествено отдавна знаеше за състоянието й. Тя се радваше от цялото си сърце и се надяваше скоро и тя да бъде сполетяна от това щастие. Едновременно с това беше загрижена за приятелката си и също като мъжа си твърдеше, че Алекс трябва веднага да научи новината.
— Ако почакам още малко — мърмореше си Катрин, докато се разглеждаше в огледалото след банята (дали само си въобразяваше или коремът й вече се беше закръглил?), — вече няма да има нужда да му казвам каквото и да било.
Тази вечер, реши тя, тази вечер непременно ще му кажа. Нямаше представа как ще реагира той. Преди няколко месеца й бе казал, че мрази децата. Може би само се беше пошегувал, но даже да беше вярно, трябваше да се примири с фактите. В крайна сметка детето, което растеше в тялото й, беше негово! Само затова тя беше готова да понася несгодите, без да се оплаква, макар че още отсега изпитваше ужасен страх от раждането.
Облечена само в тънката нощница, която й беше приготвила лейди Ан, тя четкаше косата си пред камината, без да забележи, че мъжът й бе влязъл в стаята. Александър остана до вратата, за да се възхити на прекрасното тяло, което от няколко седмици виждаше само в безформеното мъжко облекло. Заради студа двамата не се събличаха даже когато се любеха, всичко ставаше набързо под грубите вълнени одеяла.
Може би именно поради това не беше забелязал промените. Те бяха почти незабележими, но за мъж, който беше изследвал всеки сантиметър от това прекрасно тяло с ръце и устни, не можеха да останат незабелязани.
— Откога си бременна? — попита спокойно той.
Катрин изписка уплашено и едва не изпусна четката. В последния момент се вкопчи с такава сила в дръжката, че кокалчетата на пръстите й побеляха.
— Не съм съвсем сигурна. — Тя се постара да говори също така спокойно като Алекс. — Но се надявам да се е случило в нощта, когато дойде при мен в Розууд Хол. Никога не съм те любила така, както тогава. Моля те, не ме разбирай погрешно — оттогава любовта ми не е намаляла, но през онази нощ за първи път разбрах с абсолютна сигурност, че ти си единственият мъж, когото някога ще обичам. Разбрах колко празен и незначителен е бил животът ми без теб и…