Докато тя говореше, той вървеше бавно към нея и сега застана до огледалото. Огънят в камината потапяше лицето му в златно сияние, но черните очи оставаха неразгадаеми.
— Кога смяташе да ми го кажеш?
Брадичката й затрепери.
— Първо реших да изчакам, за да съм съвсем сигурна — отговори тихо тя, — но после… ти беше винаги толкова зает… и… и се страхувах.
— От какво те беше страх?
— От теб… как ще реагираш… Веднъж ми каза, че не понасяш децата, и си помислих… — Тя го погледна с мокри очи и не можа да повярва, когато видя усмивката му.
Без да каже дума, той взе лицето й между двете си ръце и страстно впи устни в нейните. Когато най-сетне я пусна, тя беше останала без дъх и беше като упоена. Алекс се отпусна на колене пред нея, обгърна талията й и притисна буза към корема й.
— Ужасно съжалявам, че съм те уплашил — заговори дрезгаво той. — Но как си могла да повярваш, че ще се ядосам? Аз съм прещастлив… поразен… опиянен от мисълта, че носиш в себе си нашето дете.
Катрин зарови пръсти в черната му коса.
— О, Алекс…
Когато на бузата му падна гореща сълза, той се овладя, стана бързо и я взе в обятията си. Тъй като и неговите колене бяха омекнали, се настани в едно от креслата и я привлече в скута си.
— Ти промени напълно някогашните ми възгледи за семейния живот — заговори нежно той. — Така си ме омагьосала, че непрекъснато мисля за теб… Душата и сърцето ми ти принадлежат завинаги…
— Мисля, че е справедливо, защото аз също ти отдадох сърцето и душата си — засмя се през сълзи Катрин.
Той я притисна още по-плътно до себе си.
— Не те ли е страх, че детето ни ще се роди в тези объркани времена?
— Не, Алекс, не ме е страх. — Тя го погледна дълбоко в очите. — Тази война няма да трае още дълго и когато отново се възцари мир, ще се върнем в Ахнакари и ще заживеем щастливо.
— Като в приказка? — подразни я с любов той.
— Не, като семейство, това ми е напълно достатъчно. Нашето семейство, Алекс! Ти, аз и нашият великолепен син!
В гърлото му заседна буца и не му позволи да й отговори.
— Нали ще се върнем в Ахнакари, Алекс? Там ще сме на сигурно място, нали?
Страхът в гласа й му помогна да преодолее собствените си притеснения.
— Естествено, че там ще бъдем на сигурно място. Ахнакари е непристъпна крепост. Никой досега не е успял да го завладее и съм убеден, че така ще бъде и занапред.
Катрин си припомни неизбродните гори, с които беше заобиколена крепостта, масивните стени и високите зъбери и се почувства успокоена. Даже Кромуел не бе посмял да навлезе в пустошта на Лохабер… Къмбърленд, който не умееше да воюва като Кромуел и разполагаше с много по-малка армия, също нямаше да посмее.
— Алекс?
Той безмълвно притисна устни в слепоочието й.
— След като вече знаеш тайната, сигурно няма да ми позволиш да остана с теб до края… или все пак? — Бърз поглед към лицето му й показа, че той беше твърдо решен да не отстъпва, затова тя побърза да добави: — Мислех си… мисля, че най-разумно ще бъде да ида в Ахнакари и да те чакам там. Дейдре и Алуин са съгласни с мен и…
— Нима Алуин знае за бременността ти?
— Една сутрин ме видя да повръщам и сам разбра. Оттогава постоянно ми натяква, че още не съм ти казала. Моля те, Алекс, нека да ида в Ахнакари!
Тя се беше подготвила за безкрайни възражения: в Англия е по-сигурно, във Франция е по-сигурно, в Италия е по-сигурно, в затворнически лагер в Австралия е по-сигурно…
— Да, смятам, че при дадените обстоятелства Ахнакари е най-сигурното място за теб.
Катрин изобщо не чу съгласието му.
— Мойра ще се грижи добре за мен — продължи да се аргументира тя. — Там са също Джени и Роуз, а Дейдре каза, че с удоволствие ще дойде с мен… — Тя млъкна изведнъж и рязко вдигна глава. Какво каза преди малко?
— Изразих съгласие. Морето е блокирано, което означава, че не можеш да заминеш за чужбина, а да се върнеш в Англия по суша е твърде опасно… Да, в момента не мога да си представя друго място, където да си така сигурна като в Ахнакари.
— Сериозно ли говориш? — Тя го прегърна стремително. — Наистина ли си съгласен?
— Да. — Алекс й се усмихна нежно. — Принцът най-сетне разбра, че на всяка цена трябва да прогоним правителствените войски, които все още се разполагат във форт Аугуст и форт Уилям, и възложи тази задача на Лохиел и Кепох. Това означава, че ще прекосим Лохабер. Всъщност и аз възнамерявах да ти предложа да ме чакаш в Ахнакари.