Тя го успокои с целувка.
— Не, милорд, изобщо не ми причинихте болка… точно обратното!
Алекс отново я взе в обятията си.
— Ако случайно се роди не син, а дъщеря, мога само да се надявам, че ще бъде по-срамежлива от майка си.
— Защо? За да си остане стара мома?
— Е, не исках да кажа точно това, но не ми се ще на стари години да тичам с пушка след млади жребци!
Катрин изтри капчиците пот от челото му.
— А аз не искам момичето ми да се страхува от мъжете или от любовта. Но се надявам да си спестя тази грижа, защото намерението ми е да раждам само синове. Чернокоси момчета, красиви като баща си, горди, честни, изпълнени с любов…
— Забрави да споменеш безкористността и мъжката ми сила.
— От сърце се надявам, че синовете ни ще бъдат малко по-смирени от баща си! Защото той е напълно лишен от тази добродетел!
— За майка им да не говорим!
Катрин се сгуши доволно на гърдите му.
— Защо не получих поредния нагъл отговор? — попита учудено той.
— В момента съм твърде щастлива, за да споря с теб. Освен това желая да бъда занесена на леглото.
Алекс стана послушно, без да я пуска, а тя уви крака около талията му.
— Абсолютно лишена от срам — промърмори той, когато я положи на леглото и свали тънката нощница.
— Вземам пример от вас, милорд. — Тя приведе главата му към своята.
— Но аз и при най-добро желание не мога да си представя, че съм разпрострял богатството си от хрумвания чак до балконските парапети!
— Значи ви липсва фантазия! Аз си го представям във всички подробности…
Докато я целуваше, той се запита дали някога щяха да имат достатъчно време за всички варианти на любовната игра. Заради него Катрин се беше отказала от лукса, с който беше свикнала, а скоро дори щеше да рискува живота си, за да роди детето му…
И какво беше получила от него като компенсация? Влага и студ, корави походни легла, оскъдна храна, самотни дни и дълги нощи, изпълнени с кошмари!
— За какво мислиш? — Тя помилва брадичката му. — Откъде се взе тази мрачна физиономия?
Алекс успя да изобрази на лицето си слаба усмивка.
— Неволно се сетих за дядо си.
— За стария сър Евен?
— Да. Сигурен съм, че старият негодник щеше да те хареса и да се забавлява колко бързо си ме опитомила.
— Не съм ви опитомила, милорд! Само загладих някои ръбчета. С кого щях да споря, ако бяхте станал кротък като агънце? И кой щеше да ме принуждава редовно да изпълнявам брачните си задължения?
— Нима искаш да кажеш, че ако се беше оженила за слабак, щеше да му слагаш рога?
— Напълно е възможно… От друга страна обаче, да знаеш, че ще видиш звезди посред бял ден, ако се забавиш повече от седмица или се изложиш на ненужен риск! Обещай ми да бъдеш предпазлив.
— Така по-малко ли ще се тревожиш?
— Да… не… може би…
— Е, добре. — Алекс извади малката кама с дръжка от слонова кост, която винаги висеше на колана му. — В нашата страна има един чудесен обичай за подпечатване на честна дума. Мъжът целува оръжието си и ако престъпи тържествената си клетва, животът му губи смисъла си.
Той поднесе камата към устните си, а после целуна жена си.
— Обещавам ти, че ще направя всичко, което е в човешките възможности, за да се върна при теб в Ахнакари дълго, преди да се роди синът ни.
— Знам, любов моя, знам, но… Понякога имам чувството, че ни предстоят още по-ужасни неща.
— Пак ли онзи кошмар?
— Не, откакто напуснах Дерби, той изчезна. Но усещам, че ще се случи нещо страшно…
Алекс остави камата и я прегърна нежно.
— Никога не съм чувал кошмарът да е ставал истина. Можеш да ми вярваш, че в нощта преди битката нито един мъж не спи спокойно.
— И ти ли? Нима имаш кошмари?
Алекс си припомни страшните сънища, които го бяха преследвали цели петнадесет години — как всеки път убиваха Ани пред очите му…
Сега го мъчеха други ужасни видения. Катрин беше заплашена от опасност и той беше длъжен да я защити…
— Алекс?
— Да — призна тихо той, — и аз имам кошмари, не само нощем, а и посред бял ден, когато си представям какво би могло да се случи. Но знам, че трябва да се преборя с тези страхове, защото в противен случай те ще ме парализират…
— Но откъде вземаш силата да се бориш с тях?
— Сила ми дават единствено твоите нежни ръце, любима…
16
Тази вечер Лаурън Камерън Максорли си помисли, че нещата се развиваха доста по-добре, отколкото беше смяла да се надява. Лохиел я посрещна със сълзи на очите, а Струан беше ужасно горд, че венчавката беше извършена от истински свещеник. Мъжът й беше една тромава мечка, която се отличаваше единствено с ненаситния си сексуален нагон — качество, което тя ценеше извънредно много.