За съжаление преживяното през последните пет дни й бе доказало окончателно, че не е създадена за този суров живот. Отчаяно копнееше за лукса, на който беше свикнала като любовница на Гарнър в Единбърг Касъл — за мекото легло, скъпите парфюми, хубавите бонбони… Докато прекосяваха прохода, тя се страхуваше до смърт от насечените скални стени и решението й да се махне колкото се може по-скоро от бунтовническата войска се затвърди окончателно. Щеше да изпълни задачата си с най-голямата възможна бързина и щом стигнат в Инвърнес, да изчезне. Английските кораби тръгваха оттам към Единбърг, към Лондон, към света…
Какво щастие, че днес беше попаднала на толкова важни сведения! Клановете Камерън и Макдоналдс щяха да напуснат Мой Хол утре на зазоряване, за да прогонят гарнизона от форт Август. Тъй като омразната сасенах беше бременна, мъжете бяха решили да оставят всички жени в имението, докато пътят към Лохабер се освободи.
Досега никой не се е грижил за безопасността на жените, каза си ядно Лаурън. Най-малко петдесет бременни се разхождаха около палатките, мъкнеха съчки и вода, готвеха, перяха и се грижеха за потребностите на мъжете — но не и сладката Катрин! Тя живееше като кралица в господарската къща и я обслужваха десет прислужнички!
Когато съобщи добрата новина на клана, Аласдейр сияеше като глупак и сега гайдите свиреха непрекъснато, а бардовете вече пишеха стихове за наследника на славния Камшройнайх Дуб с пожелания за още една дузина здрави деца. Естествено никой не споменаваше, че майката не е шотландка и, че от нея можеха да се очакват само слабички руси хлапета.
Лаурън можеше да дари Аласдейр с истински синове, едри и силни, диви и страстни. Но той я отблъсна и скоро щеше да си плати за глупостта… Само заради него сега мъкнеше тежката кофа с вода по хлъзгавата пътека!
След като тази сутрин бе украсила косите си с яркочервени панделки, следобед бе намерила в палатката си смачкано листче с кратки указания и сега бързаше да ги изпълни съвсем точно.
Зъбите й тракаха не само от студ, но и от нервност, защото пътеката беше обградена от високи ели и тя трябваше да измине още цели петдесет метра, преди да види първите лагерни огньове на склона. Но все пак наблизо имаше хора, които щяха да й се притекат на помощ, ако изпищеше. А и нали отиваше на среща с човека, който щеше да й осигури така желаното скорошно завръщане в Единбърг…
Когато чу шум зад себе си в храсталака, тя спря като закована и космите на тила й настръхнаха.
— Продължавай! — изсъска нечий глас. — И не се обръщай!
— Какво? — Лаурън беше готова да се обърне веднага, но преди да е успяла да хвърли поглед към мъжа, той преметна едната си ръка през кръста й, а с другата я хвана здраво за брадичката.
Преди да изпищи, той притисна ръка върху устата й. Тя пусна кофата с вода и размаха юмруци, но той я сграбчи за китките, изви ръцете й на гърба и я завлече зад една скална издатина.
— Ако викаш или издадеш дори един звук, преди да ти разреша, ще ти извия врата! Ясно ли ти е?
От болка и гняв очите й се напълниха със сълзи. Тя кимна бавно и стоманените пръсти освободиха устата й.
— Глупава кучка! — изсъска мъжът. — Да не мислиш, че е игра?
Той все още държеше брадичката й и тя можеше да вижда само скалата пред себе си.
— Имаш ли информация за мен?
— Пусни ме! Ще ми счупиш врата!
Щом усети, че е свободна, Лаурън се завъртя като фурия.
— За какъв се смяташ, негоднико! И за каква ме смяташ? Тя го удари, но удоволствието беше краткотрайно, защото той отново улови ръцете й и така грубо я дръпна за косата, че тя изскимтя и се отказа от борбата. Щом отново я обърна с лице към скалата, мъжът заговори подигравателно:
— За каква те смятам ли? За евтина уличница, която си отваря краката за една медна монета! За разлика от теб аз рискувам много. Срещата с теб е непресметнат риск. Още от самото начало не харесах тази идея, макар че майорът похвали възторжено особените ти таланти. Нямам никакво намерение да се занимавам с безполезна и на всичкото отгоре суетна мръсница като теб. Ако веднага не ми кажеш какво си научила, ще се погрижа кланът ти да узнае по каква причина си се върнала и тогава бог да ти е на помощ!
Лаурън разбра, че този човек не се шегуваше, и прояви достатъчно мъдрост да се откаже от други провокации. Беше в неизгодно положение, защото нямаше представа с кого говори. Във всеки случай не беше шотландец, но не беше и ирландец, уелсец, французин или италианец… Много чужденци се бяха присъединили доброволно към армията на бунтовниците, но този мъж говореше английски без никакъв акцент, в думите му нямаше и намек за диалект. Сигурно беше английски якобит от висшата класа…