— Наскоро го видях… Седеше пред каруцата и смазваше пистолетите си.
— Нима това е необикновено занимание за човек, който произвежда оръжия? — попита саркастично Алуин.
— Прав сте, сър… Графът бе заговорен от някого и докато говореше, сгреши в сглобяването на пистолета. Със собствените си очи видях как се наложи да извади затвора.
Алуин се намръщи още повече.
— Не искам да ви обидя, сержант, но нима вие никога не грешите, когато разглобявате и сглобявате оръжието си?
— О, разбира се, че греша, сър, даже често, но никога не съм твърдял, че съм производител на огнестрелни оръжия. Човек, който разказва навсякъде, че произвежда пистолети със собствените си ръце, би трябвало да ги сглобява и разглобява със затворени очи!
— Да, би трябвало да се очаква — кимна замислено Алуин.
Сержантът кимна облекчено.
— Значи и вие намирате това подозрително, сър?
— Не искам да си вадите прибързани заключения, Питърс. Вярно е, че производител на огнестрелни оръжия не би трябвало да допуска подобни грешки, но имайте предвид, че граф Фандучи е от Южна Европа — малко ексцентричен, лесно възбудим. Самият аз съм живял много години в Италия и мога да преценя, че в сравнение с повечето си сънародници той е дори сдържан. Честно казано, много ми е симпатичен.
— И на мен, сър. Толкова е весел, разказва драматично и…
— Да?
— Но всичко това би могло да е само прикритие.
— Значи смятате Фандучи за шпионин?
Сержант Питърс сведе поглед.
— Знам, че звучи смешно, сър, но в армията има толкова много чуждестранни патриоти… Може би правителство е платило на някои от тях, за да ни шпионират. И тъй като графът се държи, както се очаква от италианец…
Алуин се взираше замислено в най-близкия лагерен огън в долината. Наистина ли подозрението на Питърс беше просто смешно? Преди осем месеца двамата с Алекс бяха сметнали един човек за очаквания Ян Камерън, защото се бе появил на правилното място в правилното време и се беше държал, както се очакваше от него. Изобщо не им беше хрумнало, че херцог Арджил е заловил истинския Ян Камерън и го е заменил с Гордън Рос Кембъл. Тази грешка за малко не доведе до залавянето на Алекс, а самият Алуин се отърва с лека огнестрелна рана.
— Оценявам искреността ви, сержант, и ви благодаря, че ми се доверихте. Според мен е напълно възможно англичаните да имат свои шпиони в лагера ни. Графът тръгва с нас към форт Август и можете да бъдете сигурен, че постоянно ще го държа под око. Мога ли да разчитам, че ще запазите подозренията си за себе си?
— Естествено, сър. — Джефри Питърс отдаде чест. — Ами… може ли да попитам дали всички Камерънови ще тръгнат към форт Аугуст?
— Всички мъже, да… С изключение на няколко стражи, които оставяме да пазят жените. — Алуин не можа да устои на умолителния кучешки поглед на сержанта. — Можете да ми направите голяма услуга… Във всеки случай не знам мога ли да изисквам това от вас, след като и без това съм ви задължен.
— Какво казахте, сър?
Алуин се усмихна.
— В случай, че сте забравили, ще ви припомня, че придружихте дотук не само лейди Катрин, но и жена ми.
— О… — Питърс отново се изчерви. — Не си струва да говорим за това.
— Жена ми и лейди Катрин ще останат като гости на лейди Ан в Мой Хол и мисля, че много ще се радват да имат до себе си доверен човек.
— О, за мен ще бъде голяма чест да остана с лейди Катрин, сър! Кълна се, че никога няма да я изпускам от очи…
— Вашето усърдие е похвално, сержант, но не е нужно да я охранявате двадесет и четири часа в денонощието — отбеляза сухо Алуин. — В Мой Хол жените не са заплашени от нищо. Хората на лейди Ан са наблизо, а лорд Джордж и отрядът му ще пристигнат най-много след ден.
— О, да, сър… Естествено аз ще пазя и мисис Макайл също така съвестно като лейди Катрин!
— Естествено! — ухили се Алуин. — Лека нощ, сержанте!
— Лека нощ, сър. И ви желая много късмет във форт Август! Пратете хановерците по дяволите!
Алуин се засмя и се отдалечи, но когато стигна в оборите на Мой Хол, на челото му се бяха вдълбали тревожни бръчки. Дали да не разкаже на Алекс за подозренията на Питърс относно граф Фандучи? Не, първо ще поздравя жена си, реши той и щом се прибра в стаята им, сладките устни на Дейдре го накараха да забрави всичко останало.
17
Като всички други жени, чийто мъже потегляха за форт Август, Катрин също се постара да запази спокойно изражение на лицето си. Гайдарите вече изтръгваха от инструментите си първите пронизителни тонове, които според шотландците бяха музика, докато за повечето други хора бяха просто оглушителна какофония.