Мойра… О, господи, как му липсваше! С цялото си сърце се радваше на присъствието на Катрин в лагера, но това правеше раздялата със собствената му любима жена още по-болезнена. Понякога стигаше дотам, че беше готов да изостави похода към форт Август, за да ускори поне с един ден срещата с Мойра. Лохиел нетърпеливо вдигна ръка и гайдите засвириха марш.
— Трябва да вървя — проговори Алекс, помилва нежно бузата на Катрин и сложи ръка на корема й. — Пази сина ни.
Тя се усмихна смело, но не можа да се сдържи и големите й теменужени очи се напълниха със сълзи.
— Една седмица — обеща той. — Кълна ти се! Даже да се сблъскаме с цялата армия на Кембълови, ще дойда да те взема след седмица.
— Очаквам да спазите обещанието си, сър. Ако закъснеете дори само с една минута, аз и синът ви ще ви измислим най-страшното наказание!
Алекс се засмя, целуна я за последен път и се метна на седлото. Шедоу изпръхтя доволно и въпреки болката от сбогуването Катрин не можа да не се възхити на величествената гледка, която представляваха ездачът и конят. Върху могъщия вран кон, чиято грива се развяваше от вятъра също като гарвановочерните коси на Александър, той наистина беше Тъмният Камерън, за когото страхопочитателно се шепнеше дори в далечния Лондон. Дамиен утешително сложи ръка на рамото на сестра си.
— Ти можеш да се гордееш със съпруга си, скъпа моя Кити… — Той изрази с думи онова, което тя усещаше със сърцето си. — Какъв воин! Още приживе легенда!
Катрин изтри сълзите от бузите си.
— Ще бъда много по-щастлива, когато престане да бъде герой.
Двамата проследиха с поглед дългата колона, която се насочи по военните пътища по брега на Лох Нес, избягвайки Инвърнес. Катрин неволно потрепери. Днес беше готова да повярва в приказките, че в езерото живее огромно чудовище, което поглъща всеки, осмелил се да го обезпокои.
Алекс й бе разказал за чудовището също така сериозно, както и за легендата около меча на дядо му. При дневна светлина Катрин можеше само да клати глава и на двете истории. Магически меч, друиди, езерни чудовища… Не можеше да разбере как един толкова суеверен народ запазваше способността си да мисли логично и да действа разумно, когато беше изправен пред изпитание!
— Гладна ли си? — попита Дамиен, след като и последните войници изчезнаха зад завоя.
Тя направи гримаса.
— Толкова рано сутринта не искам да претоварвам стомаха си. Една чаша силен и горещ чай — това е най-силното ми желание в момента, но според шотландците чаят е отрова, нали знаеш?
Дамиен избухна в смях.
— Твоето желание е заповед за мен, сестрице. Ще се опитам да ти набавя чай от Инвърнес.
— В Инвърнес? — извика стъписано тя. — Но там е опасно!
— Защо да не ида? Аз съм англичанин, имам редовни документи, в които пише, че съм син и наследник на сър Алфред Ашброк, член на парламента и привърженик на Хановерците. Кой би заподозрял такава важна личност?
— Бъди предпазлив — пошепна умолително Катрин. — Напълно достатъчно ми е, че имам безогледно дързък съпруг. Не искам да арестуват брат ми като шпионин.
— Бъди спокойна, Кити — няма да им позволя да ме хванат. Нямам никакво желание да увисна на бесилката.
— Непременно трябва да избегнем още едно поражение като Фалкирк или Престънпанс!
При тези думи лицето на полковник Блейкни стана още по-мрачно. Изпратен от херцог Къмбърленд във форт Джордж, за да съобщи, че генералът смята да изчака края на зимата в Единбърг, той не се радваше особено на студа и влагата, които трябваше да понася. Участниците в разговора — Дънкан Форбс, лорд Лодън и Норман Маклеод — също не бяха в блестящо настроение.
Форбс, председател на градския съвет, беше предпазлив и още при първите вести за наближаването на бунтовническата армия беше избягал с цялото си семейство. Преди това бе наредил всички ценни неща, събрани в Инвърнес, да бъдат пренесени на корабите, хвърлили котва извън блокадата, защото градът не притежаваше защитни съоръжения, а пък фортът разполагаше само с шест ръждясали оръдия, при това насочени към морето!
— Повтарям, господа — изрече настойчиво Блейкни. — Непременно трябва да се възползваме от шанса да сложим край на тази жестока игра още днес.
— Дали можем да се доверим сто процента на информаторите ви? — попита лорд Лодън. — Днес вече получихме десет различни съобщения, според които принцът трябва да се намира на десет различни места.
— Моят информатор е абсолютно надежден — отговори сърдито Блейкни. — Ползва се с доверието на Камерънови и многократно е виждал принца от непосредствена близост. Щом казва, че Чарлс Стюарт ще остане в Мой Хол, аз съм готов да събера хората си и да отида да го заловя.