— Мой Хол? — промърмори лорд Лодън. — Това не е ли имението на Ангъс Мой, главата на клана Чатън?
— Да! — Дънкан Форбс се извърна от прозореца със смръщено чело. — И този Ангъс Мой е капитан на един от полковете, които са верни на крал Джордж.
Норман Маклеод изпухтя презрително.
— Това е вярно, затова пък жена му води полк от въстаници. Тя е известната полковник Ан!
— Не говорите сериозно, сър! — извика смаяно Форбс. Изискан мъж на средна възраст, роден в Шотландия, той искаше на всяка цена да избегне ненужното проливане на кръв. — Аз познавам лейди Ан от детството й. Жена ми и аз често сме гостували в Мой Хол, а Ангъс и Ан са ни посещавали в Кулодън Хаус.
— Но преди да се омъжи за Ангъс Мой, вашата лейди Ан беше вечно залепена за прадядо си Фърчър Фарквасон от Инвърколд! — напомни му грубо Маклеод.
Форбс въздъхна и потърка челото си.
— Нима твърдите, че старикът все още е активен? Та той е поне на сто години!
— Казват даже, че е на сто и десет! И откак се помни, призовава шотландците към бунт. Няма да се учудя, ако именно той е насъскал лейди Ан срещу собствения й съпруг!
— Нека оставим лейди Ан настрана, господа — изръмжа раздразнено полковник Блейкни. — По-добре да се запитаме дали това не е идеалният случай да извадим бодила от петата си. Лорд Джордж Мъри е на един ден път от Наирн, лорд Джон Дръмънд се опитва да конфискува храни в Балмонд Касъл, а Лохиел и Кепох са тръгнали да завладеят форт Август. Принцът е почти сам в Мой Хол. Ако с падането на мрака тръгна натам с хиляда и петстотин души, в полунощ ще ви доведа младия Стюарт във вериги.
Форбс отново се загледа през прозореца. Слънцето бързо залязваше и много скоро морето и небето щяха да се слеят в черен килим. Търговците вече изпращаха последните си клиенти, а кръчмите се готвеха за първите посетители… Животът си течеше тихо и мирно, но въпреки това, Форбс се измъчваше от зли предчувствия за надигаща се катастрофа, която щеше да промени завинаги скъпата на сърцето му Каледония.
— Е, добре — проговори бавно той. — Съгласен съм с всичко, което би предотвратило бъдещите кръвопролития. Вземете хиляда и петстотин души, полковник Блейкни, и вървете в Мой Хол. Пленете Чарлс Едуард Стюарт и ми го доведете, но не смейте да го малтретирате! Ако се справите с тази задача, шотландският народ ще ви бъде вечно благодарен.
Лаклън Макинтош беше в състояние на блажена омая и очите му блестяха. Не знаеше какво беше следващото, което щеше да направи, но с много късмет и търпение днес беше постигнал забележителен напредък.
Докато навлажняваше с език сухите си устни, той се опитваше да разгадае изражението на Керистин Макдонелс в полумрака. Колко жалко, че последната дневна светлина чезнеше толкова бързо, но беше минало почти час, докато тя му позволи да развърже корсажа й и да мушне ръка под полата й. Вече беше толкова късно, че майка й или някой от братята й скоро щяха да я повикат, а това означаваше, че при следващата им среща трябваше да започне от самото начало.
— Позволяваш ли да те целуна, скъпа? Искаш ли го и ти?
— Днес ме целуна вече много пъти, Лаклън Макинтош — отговори плахо момичето. — Целуна не само устата ми…
Без да иска, той хвърли поглед към ръката си, която беше обхванала малката й гърда. Двамата лежаха в обора зад кръчмата на баща й и сеното беше удобно любовно гнезденце за младата любовна двойка. Двамата бяха само на петнадесет години и още нямаха опит в тези неща, но онова, което бяха изпробвали досега, караше сърцата им да бият по-силно и предизвикваше нови усещания в телата им. Гърдите на Кери бяха все още розови пъпки, но като по чудо зърната им щръкваха при всяко негово докосване с устни и език.
— Студено ли ти е? — попита той, за да отклони вниманието й от това, че полата й се вдигаше все по-нагоре.
— Не — пошепна Кери. — Само че… сеното ме гъделичка.
— Какво? — Лаклън се направи на учуден. — Къде по-точно?
— На места, които нито едно почтено момиче не се осмелява да назове — отговори сърдито тя, но не спря нахалната му ръка.
Той я целуна и Кери с готовност отвори устни и дори му позволи да провре езика си между зъбите й. Уплаши се едва когато усети върху голите си бедра нещо кораво и горещо.
— Не, Лаклън, не бива да правиш това!
— Какво толкова правя? — осведоми се с привидна небрежност той и преди тя да е протестирала отново, засмука жадно коравото зърно на гърдата й. Кери простена от удоволствие и новите усещания я погълнаха дотолкова, че той можа да мушне пръсти в гъстите тъмни кичурчета между бедрата й. Внимателно проникна навътре и когато пръстът му намери мястото, се поздрави за вниманието, с което беше слушал разговорите между големите момчета. Те твърдяха, че момичетата направо полудявали, когато мъжът намирал добре скритото малко копче и го масажирал достатъчно силно и продължително. След това трябвало да стигне дотам и с члена си, за да създаде невероятно удоволствие и на себе си, и на партньорката си.