И наистина — Кери дишаше все по-шумно и издаваше комични звуци. Зърното й между устните му се изду в корава пъпка, а хълбоците й се вдигаха и спускаха толкова по-бързо, колкото по-интензивно той масажираше тайнственото място. Окрилен от успеха си, Лаклан поиска непременно да изпробва и второто твърдение. Членът му предприе мощна атака и той почти беше повярвал, че е стигнал до целта, когато Кери изведнъж се осъзна и енергично го отблъсна.
— Не, Лаклън, не!
— Не? О, Кери… миличка, моля ти се, само веднъж — прошепна умолително той. — Искам само да разбера как се усеща… Нищо няма да ти направя, кълна се! Трябва само да ми кажеш кога да спра…
— Обещаваш ли ми? Наистина?
— Да, мила, да! О, божичко… Кери… — Той триеше копието си в меките й хълмове и долини и лицето му се обливаше в пот. — О, Кери, дръж ме здраво… дръж ме здраво…
— Лаклън, млъкни! Чуваш ли, Лаклън, млъкни веднага! — изсъска изведнъж тя. — Някой идва!
Кръвта шумеше така силно в ушите му, че мина доста време, преди и той да долови скърцащите стъпки по замръзналата земя пред плевнята.
— Майчице! — прошепна ужасено Кери. — Това са братята ми! Какво ще правим сега?
Като си представи пращящите от сила момци, Лаклън бързо покри голотата си, промъкна се безшумно през сеното и предпазливо надникна навън иззад една изгнила греда. Видя профила на непознат мъж, в следващия миг Кери страхливо го издърпа назад и той предупредително сложи пръст на устните й.
— Видя ли ви някой? — попита рязък глас.
— Бях много предпазлив — отговори втори мъжки глас. — Е, ще предприемете ли нещо във връзка с информацията, която ви доставих?
— Предадох я лично на лорд Лодън и заедно успяхме да убедим Форбс. Още тази вечер ще тръгна към Мой Хол с хиляда и петстотин души и ако принцът е там, няма да ни се изплъзне.
— Винаги сте го подценявали. Аз бих ударил още сега.
— Ще бъда на мястото само след няколко часа… А вас бих посъветвал да стоите далече от отворени прозорци… ако разбирате какво имам предвид.
— Да не сте решили да го убиете?
— Защо питате? — Полковник Блейкни се усмихна цинично. — Какво не ви се нрави в тази мисъл?
Другият мъж вдигна рамене.
— Ако можех да ви задоволя с мъртвия Стюарт, щях да го застрелям лично още преди седмици. Останах с впечатлението, че Къмбърленд държи да го има жив, за да даде пример на останалите.
— Ако дойде доброволно, с удоволствие ще го пъхна в някой удобен кафез и ще го изпратя в Лондон с почетна свита. В противен случай обаче няма да се поколебая да убия и принца, и всеки друг, който се изпречи на пътя ми.
Вторият мъж се покашля.
— В дома на лейди Ан има още един гост… една жена. Не искам да бъде ранена или заловена.
— Коя е тази жена?
— Уверявам ви, полковник, че тя не представлява заплаха за правителството. Тя е англичанка, дъщеря на виден парламентарист, който много държи да я върне в дома й, но без белезници или в колата на позора.
— Аз отивам за принца — отговори спокойно Блейкни. — Щом тази жена е толкова важна за вас, погрижете се да я махнете от къщата, когато пристигнат хората ми. В противен случай не мога да гарантирам за нищо.
— Добре. Ще намеря начин да я скрия на сигурно място. А сега е по-добре да тръгвам — или имаме да обсъдим още нещо?
— Не. Майор Гарнър ще се радва, че си струвате парите. А, да, за малко да забравя… Той ми заръча да ви предам това. — Блейкни подаде на другия мъж запечатан плик, а после и малко пакетче. — Това е чаят, за който ме помолихте. Нима варварите, с които се движите, вече нямат дори чай?
— Те предпочитат да се подкрепят с уиски и по време на сраженията това се изплаща, не намирате ли и вие?
Блейкни смръщи чело и изскърца със зъби.
— Надявам се, че възхищението ви към бунтовниците няма да отиде дотам, че да забравите на кого дължите лоялност. Предупреждавам ви, ако тази нощ се случи нещо непредвидено… ако попаднем в засада или ни спрат на друго място… тогава лично ще се погрижа да ви бичуват до смърт!
— Излишна заплаха, полковник. Тази нощ принцът ще се хване в мрежата ви, обещавам ви!
Лаклан и Кери, които не смееха дори да дишат, въздъхнаха облекчено, когато тежките стъпки отвън се отдалечиха в две различни посоки.