— Кой ли е дошъл толкова късно? — попита учудено тя. — По това време принцът не може да приема посетители.
Чарлс Стюарт отдавна се беше оттеглил в стаята си с бутилка уиски, за да лекува лошата си хрема.
— Прощавайте, милейди… — Робърт Харди, старият иконом на Мой Хол, спря почтително на входа на салона. — Преди малко на вратата почука някакво момче на име Лаклън Макинтош. Ужасно е развълнувано и непременно иска да говори лично с вас.
— Да не е синът на Еанруил?
— Точно така, милейди… Твърди, че е тичал по целия път от Инвърнес дотук, защото трябвало да ви съобщи нещо много важно.
Лейди Ан се усмихна.
— Тогава го въведете веднага, Робърт.
След секунди Лаклън Макинтош бе въведен във великолепно обзаведения салон. След дългото тичане той беше яркочервен, дишаше накъсано и едва успя да смъкне шапката от главата си с вледенените си пръсти.
Лейди Ан посрещна треперещия петнадесетгодишен хлапак като скъп гост и учтиво го покани да се приближи до буйния огън в камината.
— Милейди — заекна момчето, — трябва… трябва да ви кажа нещо важно.
— Спокойно, Лаклън Макинтош! — Тя даде знак на Робърт Харди да налее на момчето чаша уиски. — Първо се постопли на огъня. Зъбите ти тракат така силно, че не разбирам нито дума.
Лаклън изтри потта от челото си с ръкав и благодарно изпразни чашата. Концентрираният алкохол опари гърлото му като огън, той пое шумно въздух и заговори на пресекулки:
— Мога ли да говоря с вас на четири очи, милейди? Наистина е много важно.
— Вярвам ти, момко. Иначе нямаше да тичаш дотук в тази студена и дъждовна вечер. Но тези хора са мои верни приятели и спокойно можеш да говориш пред тях.
— Е, добре… — Момчето пое дълбоко въздух. — Войниците от форт Джордж са на път към имението ви. Искат да завладеят Мой Хол и да заловят принца.
Дамиен шумно остави чашата си на перваза на камината, Катрин и Дейдре размениха загрижени погледи. Лейди Ан остана съвсем спокойна.
— Къде чу това, Лаклън? — попита с усмивка тя.
— Казвам истината, милейди, кълна ви се. Случайно дочух как двама мъже обсъждаха плана за отвличането на принца от дома ви. Единият беше новият полковник от форта. Той каза, че лорд Лодън му е предоставил хиляда и петстотин войници, които вече се приготвят за път. А другият мъж обясни, че принцът е почти неохраняван, защото лорд Джордж още не е пристигнал от Наирн.
— Кой беше вторият мъж? — попита остро лейди Ан. — Можа ли да видиш лицето му?
Лаклън поклати глава.
— Само отстрани и в полумрак. Може би ще го позная, ако го видя пак, но не съм сигурен. Във всеки случай обаче беше сасенах, защото говореше с типичен акцент. Дойдох колкото се може по-бързо, милейди, защото те се хвалеха, че още преди полунощ принцът ще бъде зад решетките.
Всички хвърлиха бърз поглед към тракащия часовник над камината.
— Ако момчето казва истината, не ни остава много време — рече Дамиен.
Като чу изискания английски, Лаклън го зяпна стъписано.
— Робърт, идете веднага да събудите принца! — заповяда лейди Ан. — Занесете му топли дрехи — жакет и наметка, и му кажете, че трябва бързо да се облече. Ще го скрием някъде, докато разберем какво става.
Лаклън отдели поглед от Дамиен и погледна заклинателно величествената дама.
— Казах истината, милейди, кълна се в честта на Макинтош.
Харди се покашля от вратата.
— Можем да скрием принца в пещерите, милейди — предложи той.
— Да, Робърт, май не ни остава нищо друго. Тук имаме само четиридесет или петдесет души… по дяволите, защо Макджиливри трябваше точно днес да отиде да огледа фермата си!
— Аз вече се разпоредих да го уведомят — съобщи гордо Лаклън. — Веднага си помислих, че ще имате нужда от неговата помощ.
— Бог да те благослови за съобразителността, момчето ми, но докато той събере хората си и пристигне тук, отдавна ще е отминало полунощ. Робърт, да не би краката ви да са се сраснали с пода? — Щом старият иконом се отдалечи с неподозирана скорост, тя продължи: — Трябва да обмислим как да спрем войниците, докато принцът се озове на сигурно място.
— Аз ще събера веднага всички мъже, които все още се намират в лагера. — Дамиен се запъти към вратата. — И ако не се нуждаете от момчето, то би могло да ми помогне да събера слугите и оборските ратаи — всеки, който е достатъчно възрастен и има сили да носи оръжие.
— Дейдре и аз отговаряме и на двете условия — намеси се спокойно Катрин. — И ние ще помагаме.
— В никакъв случай! — изръмжа Дамиен. — Вие ще се приберете в стаите си, ще се заключите и ще чакате, докато ви извикам. Предупреждавам те, Катрин Ашброк Камерън — ако не се подчиниш незабавно, ще ме опознаеш от най-неприятната ми страна!