Катрин позволи на Питърс да й помогне при слизането от коня и за момент се задържа за него.
— Как мислите, сержант, не бихме ли могли да покрием с нещо този тесен процеп, за да можем все пак да запалим огън?
— Ще се опитаме — отговори Питърс, — защото в противен случай утре сутринта ще намерят в пещерата пет ледени висулки.
Чарлс се бе отдалечил малко от придружителите си и кашляше мъчително. Харди, който бе влязъл с доволен вид в пещерата, му изкрещя някакво предупреждение и принцът стреснато отстъпи назад: за малко щеше да полети в пропастта.
— Всемогъщи боже! — изохка той. — А вие твърдите, че тук сме на сигурно място!
— Много по-сигурно е, отколкото в собственото ви легло, сър — увери го старият иконом. — Ще видите, че тази пещера може да стане наистина уютна.
— И ние се нуждаем от малко уют! — прозвуча глас от мрака и на платото се появиха още двама ездачи.
— Дамиен! — извика облекчено Катрин и се втурна да посрещне брат си. — Откъде идваш? Как ни намери?
— Аз също имам въпрос към теб, скъпа Кити — ти какво правиш тук? Не ти ли заповядах да се заключиш в стаята си? Отидох да те взема, но намерих само колосани поли и една смачкана кадифена роба.
— Не мога да яздя с колосани фусти, мили братко, а ти отдавна би трябвало да знаеш, че не търпя заповеди и съм напълно в състояние да вземам сама решения!
— Мога само да потвърдя това изявление на лейди Катрин — подхвърли сухо принцът. — Не бива да я обвинявате — тази вечер тя ни оказа неоценима услуга, която никога няма да забравим.
Катрин се засмя триумфално.
— Дамиен, все още не си ни разказал как ни намерихте.
— Младият ми приятел Лаклан заяви, че знае накъде сте се запътили, затова решихме, че е най-добре да ви следваме на известно разстояние, за да се уверим, че не ви преследват.
— Въпреки това трябва да вържем конете на някое скрито място, а ние да се приберем в пещерата — намеси се сержант Митърс.
— Съгласен. — Дамиен се обърна към момчето, което досега не бе казало нито дума. — Лаклан, би ли се погрижил за конете? Ей, момче, да не би да оглуша изведнъж?
Лаклан Макинтош в никакъв случай не беше оглушал. Само се бе вцепенил от ужас, защото от далечната долина се чуваха изстрели.
Колин Фрейзър беше доволен от спокойния си живот като ковач на малкото село Мой. Ала откакто полковник Ан го причисли към полка си, той откри у себе си неочаквано пристрастие към рисковите ситуации. И сега беше много горд, че му бяха възложили да командва дузина разузнавачи, които трябваше да обикалят около горския път и веднага да съобщят, ако се появеше неприятел. Той нареди на хората си да се скрият в гъстите храсталаци, а сам остана да дебне най-отпред.
Само инстинктът го предупреди, че има някой. За частица от секундата две двойки очи се спогледаха изумено, но Колин Фрейзър реагира по-бързо от червения мундир. Камата му се заби дълбоко в гърдите на противника.
На около четиристотин метра от там полковник Блейкни спря коня си и вдигна заповеднически ръка.
— Чухте ли и вие? — обърна се той към адютанта си.
Младият офицер наклони глава и претърси с поглед гората за някакви подозрителни признаци.
— Може би е била само сова? — предположи с надежда той.
— Совите не издават такива пронизителни крясъци, лейтенант — изръмжа Блейкни. — Повикайте Маклеод — но без да вдигате шум! И заповядайте отрядът да пази пълна тишина! Тежко на онзи, който се покашля или кихне!
— Тъй вярно, сър!
Полковникът знаеше, че хората му са много нервни. Някои бяха участвали в сраженията при Престънпанс и Фалкирк и познаваха убийствените широки мечове на планинците. Всички се опасяваха от засада на Камерън и Макдоналдс и бяха напуснали форта с неохота. Когато Блейкни спря колоната насред гората, те се уплашиха още повече, а когато един разузнавач дотича и задъхано извика: „Бунтовници!“ — дисциплината отиде по дяволите.
— Къде са бунтовниците? — изсъска вбесено полковникът. — Какво точно видяхте — група съгледвачи или цял полк? По дяволите, човече, няма ли най-после да си отвориш устата?
— Не знам колко са, сър… като че ли са навсякъде… Убиха приятеля ми Якобс, а аз едва си спасих кожата…
Колин Фрейзър имаше чудесно хрумване. Стреля във въздуха и нададе гръмотевичните бойни викове на различните кланове. За щастие дванадесетте му другари разбраха веднага, че трябваше да последват примера му, наскачаха и хукнаха през гората, ревейки бойни викове. Те също стреляха във въздуха и така създадоха впечатлението, че тъмният лес гъмжеше от кръвожадни планинци.