Като усети устните му върху слепоочието си, Катрин се потърси от отвращение, косата й се развя и това отклони вниманието на Питърс. Все пак той успя да забележи с ъгълчето на окото си, че Робърт Харди направи някакво движение, и даде изстрел с пистолета, който дотогава притискаше към гърлото на Катрин.
Оловният куршум проби челото на стария шотландец и откъсна задната половина на черепа му. Дейдре изпищя ужасено и отново отклони вниманието на сержанта. Дамиен се възползва от сгодния случай, хвърли се върху Питърс и го събори на земята, но заедно с него падна и Катрин. Без да губи присъствие на духа, тя се претърколи настрана. Питърс стреля и от втория пистолет, но куршумът мина на сантиметър от слепоочието на Дамиен. Проклинайки и дишайки тежко, двамата мъже се затъркаляха по земята. Скоро стана ясно, че Дамиен нямаше почти никакъв шанс срещу тренираното тяло на противника си. Освен това сержантът все още стискаше в ръка единия пистолет и го използваше да удря безмилостно врага. Замаян от ударите, Дамиен се оказа в опасна близост до ръба на пропастта видя смъртоносния блясък на нож и прошепна името на Хариет, подготвяйки се за ужасната болка на последния удар.
Вместо това покрай рамото му профуча огромен камък и улучи със смъртоносна точност темето на сержанта. Ножът се изплъзна от ръката на Питърс, а в следващия миг Лаклън го изрита с цялата си сила между краката. Предателят се сгърчи от болка, изтърколи се към скалния ръб, не намери опора и изчезна в пропастта. Пронизителният му вик, съпътстван от чупене на клони, завърши с глух удар, след което се възцари тишина.
С помощта на Чарлс Стюарт Дамиен се изправи на крака, кашляйки и пъшкайки. В следващата секунда ужасен вик разкъса нощната тишина.
Смъртнобледа и с окървавени ръце, Дейдре беше коленичила до падналата Катрин.
— Тя не диша! — изплака младата жена. — Вторият куршум… Моля ви, помогнете й! О, божичко, тя не диша!
19
Точно две седмици след произшествието малка, но тежковъоръжена група Камерънови беше забелязана в близост до Инвърнес. Съобщенията за успешното завладяване на форт Август бяха стигнали до града още преди четири дни, но тази победа избледня след дръзката маневра на принца, който с помощта на трите хиляди души, доведени от лорд Джордж Мъри, успя да прогони войските на Лодън от Инвърнес в Дорнох, на другия бряг на Морай Фърт.
— Преди седмица щяха да ни посрещнат като герои — гласеше сухият коментар на Алуин. — А днес? Вече никой не ни иска.
— Преди седмица нямаше да ме е страх, че жена ми ще ми издере очите — добави унило Алекс.
— На твоята възраст и при твоя опит би трябвало да знаеш, че прибързаните обещания са глупост. И че са двойна глупост, когато ги даваш на бременна жена. В това състояние жените са особено чувствителни, като тигрици, готови да защитават малките си. А при темперамента на Катрин… — Той остави недовършеното изречение да увисне във въздуха.
— Ти наистина си майстор на утешенията и окураженията — отвърна саркастично Алекс.
Двамата спряха конете си и устремиха погледи към Мой Хол, който беше под тях в долината. Всичко изглеждаше мирно, едва ли не идилично: бели облачета пушек се издигаха от лагерните огньове, а около палатките се виждаха мъже и жени, заети с всекидневната си работа.
Струан Максорли и граф Фандучи спряха до тях.
— Може би при последното ни спиране трябваше поне да се избръснем — оплака се италианецът, който както обикновено носеше на главата си украсената си с пера тривърха шапка. Алекс беше наложил бързо темпо и даваше почивка само когато видеше, че конете са крайно изтощени, а мъжете умират от глад. Макар да се оплакваше от наболата си брада, Фандучи изглеждаше много по-добре от придружителите си, чиито бради вече се бяха сплъстили, а лицата им бяха мръсни и запотени.
Без да удостои с отговор суетния граф, Алекс препусна надолу по склона и останалите го последваха. От Мой Хол излезе огромен кафяв кон, на седлото му беше лейди Ан. Дългите й коси се развяваха от вятъра, бузите и руменееха. Тя пресрещна четиримата мъже на половината височина.
— Мислех, че ще тръгнете по пътя! — извика задъхано тя. — Изпратила съм хора да ви посрещнат.
— Съжалявам, но не очаквахме тържествено посрещане. Затова тръгнахме направо през полята.
Конят на лейди Ан танцуваше неспокойно и тя тихо изруга на галски.
— Значи още нищо не знаете?
— Какво трябва да знаем? — попита бързо Алуин. Зелените й очи се отместиха към Алекс.