— Малко след тръгването ви тук възникнаха проблеми. Английски войници искаха да завземат Мой Ход и да пленят принца. Решихме да го скрием в пещерите. Катрин беше единствената, която успя да го накара да тръгне. За съжаление горе е станал малък сблъсък и… и тя е била ранена — за щастие не тежко! Брат й обаче се е състарил с десет години, докато я смъкне дотук. Лекарят ни го успокои, че детето е съвсем добре, а майката…
Алекс не чу останалото. Той бе забил пети в хълбоците на Шедоу и жребецът препусна в луд галоп, като че дяволът беше по петите му. Пред главния вход Алекс скочи, отвори вратата с трясък и изтича по стълбите към покоите на Катрин.
Катрин се смееше толкова силно, че не чу стъпките на тежките ботуши по коридора, и когато вратата се отвори, трябваше да минат няколко секунди, преди да познае брадатия натрапник. Радостният вик обаче спря в гърлото й, защото черните очи святкаха заплашително.
Дейдре, която седеше до леглото, изпусна дантелената фуста, която кърпеше, а Дамиен, който се беше разположил в креслото до камината, замлъкна насред изречението, като видя буреносното изражение на зет си.
— Алекс — пошепна виновно той, — ти се върна…
— Ако ви преча, мога да дойда и по-късно.
Катрин се поизправи и го дари със сладка усмивка.
— Приближете се, милорд, и ни разкажете за приключенията си във форт Август.
Алекс демонстративно остана на прага и скръсти ръце на гърдите си.
— Не съм преживял вълнуващи приключения. Натъкнахме се на малко повече съпротива, отколкото очаквахме, но това беше всичко. Преди малко обаче узнах, че междувременно ти си преживяла много по-вълнуваща случка.
— О, и то не беше нищо особено… Просто предотвратихме опит за отвличане на принца, спасихме му живота и обърнахме кралските полкове в бягство.
Това беше върхово артистично постижение, но мъжът й не беше в състояние да го оцени. Той виждаше само тъмните кръгове под очите й, трескаво зачервените бузи и дебелата превръзка на рамото. Погледът му се премести от Катрин към двамата безмълвни зрители.
— Ще ви притесня ли, ако ви помоля да ни оставите сами? Аз съм уморен и прашен и се боя, че в момента не мога да бъда забавен събеседник.
Мънкайки извинения, Дейдре и Дамиен бързо напуснаха помещението. В коридора Дейдре забеляза още трима мръсни, брадясали мъже и с радостен вик се хвърли в прегръдката на Алуин. Той я целуна пламенно, но в следващия миг я отдалечи от себе си и попита сърдито:
— Какво е станало тук, по дяволите? Лейди Ан каза, че Катрин била ранена.
Дейдре кимна.
— Не беше толкова лошо, колкото помислихме в началото, аз се уплаших, че е била простреляна, но…
— Кой е стрелял по Катрин?
Дейдре направи жалък опит да се усмихне.
— За щастие бе улучена само в ръката. Въпреки това изглеждаше много страшно и…
— Кой стреля по нея? — повтори ледено Алуин.
— Сержант Питърс.
— Какво? Сигурно я е улучил по невнимание.
— О, не, преди това той застреля Робърт Харди и щеше да убие всички ни, за да отведе принца в Инвърнес и да го предаде на англичаните.
— Питърс? Сержант Джефри Питърс?
— Той само се е преструвал, че е на ваша страна. В действителност е английски шпионин и постоянно е предавал военна информация в лагера на англичаните. Целта му беше наградата, която дават за главата на принца.
— Знаех си! — Граф Фандучи силно удари Струан по рамото. — Знаех, че с този момък нещо не е наред!
Алуин направи гримаса.
— Питърс ми каза почти същото за вас. Опита се да ме убеди, че сте английски шпионин.
Очите на Фандучи се присвиха в тесни цепки.
— Значи затова не се отделяхте от мен през последните дни?
Алуин извинително вдигна рамене.
— Питърс се изказа много убедително и не исках да поемам излишен риск.
Графът изпухтя възмутено, но не изглеждаше наистина сърдит.
— И къде е сега Питърс? — попита Алуин.
— Мъртъв е — отговори Дамиен. — Поне така предполагаме.
— Какво означава това?
— Падна от една скала в пропастта, но когато на следващата сутрин събрах няколко силни мъже и отидох да претърся клисурата за труповете, намерихме бедния Харди, ала от Питърс нямаше и следа, с изключение на локва кръв на мястото, където е паднал, решихме, че хищници са го отвлекли, за да пируват с тялото му.
— Не звучи особено убедително.
— Може би като адвокат съм склонен към прекалено недоверие. Не е много вероятно човек да преживее такова падане, но все пак е възможно, особено ако е паднал не върху скала, а в някой храсталак. Всеки ден претърсвам гората и долината за следи от него, лейди Ан разгласи за изчезването му в близките села, но засега не сме открили нищо. Съмнявам се, че е успял да се замъкне надалеч. Ако не са го изяли вълците, може да е замръзнал, защото нощите са ужасно студени. — Дамиен потърка белега на шията си. — Въпреки това ще се успокоя напълно едва когато намерим трупа му.