— Имаше ли и други ранени?
— Не, само Катрин… Ужасно съжалявам, че Робърт Харди загина. Ако бях реагирал малко по-бързо…
Дейдре побутна мъжа си.
— Моля те, кажи му, че няма основания да се обвинява. Ако не беше той, сега принцът щеше да се намира в английски затвор, а ние със сигурност щяхме да сме мъртви.
Алуин отиде при Дамиен и свали дясната си ръкавица.
— Жена ми е права — ти не си виновен. Точно обратното всички ние ти дължим голяма благодарност.
Дамиен погледна протегнатата ръка, после впи поглед и топлите сиви очи, които изразяваха искрена признателност и другарство, и здраво разтърси подадената десница.
Алуин хвърли загрижен поглед към затворената врата на стаята на Катрин.
— Някой трябва да поеме вината за случилото се… Боя се, че Алекс няма да пропусне отново да изиграе ролята на грешника.
— Алекс ли? Но той беше на петдесет мили, когато се опитаха да отвлекат принца!
— Това е ясно, но я се опитай да му го кажеш — въздъхна Алуин.
— Ти беше обещал да се върнеш точно след седмица — заговори Катрин само за да прекъсне мълчанието, което започваше да я плаши. Откакто Дейдре и Дамиен — тези страхливци! — бяха излезли от стаята, Алекс стоеше безмълвно до прозореца. Тя навлажни нервно пресъхналите си устни. — Даже целуна камата си и…
Думите замряха на устните й, когато той се обърна бавно. Тя се засрами от обвиненията си, защото лицето му беше изпито от липса на сън и изтощение. Очите му бяха кръвясали, обкръжени от тъмни кръгове, а отдавна небръснатата брада и небрежно вързаната на тила коса бяха ужасно мръсни. Въпреки това й се дощя той да я вземе в обятията си…
— Нищо ли няма да кажеш… няма ли дори да попиташ какво всъщност се случи тук? — пошепна тя.
— Вече знам — ти си спасила живота на принца и си обърнала английската армия в бягство. Без съмнение си проявила героизъм!
При този сарказъм чувството за вина отлетя.
— Направих го под ваше влияние, милорд! Нима жената на легендарния Камерън би могла да се държи другояче? Не е ли съвсем нормално, ако тя последва примера му и застане сам-сама срещу целия свят?
Веждите му се вдигнаха застрашително и за да предотврати гневния изблик, тя заговори примирително:
— Не съм се излагала нарочно на опасност, нито пък се изпречих съзнателно на пътя на пистолета само за да бъда ранена. През цялото време изпитвах див страх и ако беше възможно, щях да избягам.
Алекс наблюдаваше внимателно бледото й лице.
— Е, добре… Какво точно се случи?
— Няма ли да седнеш?
Тя потупа подканващо края на леглото и го погледна умоляващо.
— Две денонощия съм почти непрекъснато на седлото и…
— Вече съм виждала и по-лоши неща, да не говорим за миризмите — прекъсна го с усмивка тя.
Макар и неохотно, Алекс приседна на крайчеца на леглото.
— Искаш ли чаша бира? И нещо за ядене? Ей сега ще позвъня.
Алекс я прегърна устремно и завладя устата й така брутално, че тя изпита повече болка, отколкото удоволствие. Веднага след това той я пусна и заяви най-спокойно:
— Е, свършихме и това… А сега искам да разбера как всеки път, щом обърна гръб, бързаш да се забъркаш в някоя неприятност.
— Може би защото баща ми е бил разбойник по пътищата — отговори с усмивка тя. — По наследство, разбираш ли?
В дълбините на черните очи проблесна нещо, но веднага бе скрито под стоманено твърдия поглед. Повечето мъже биха се скрили под завивката под този поглед, но Катрин го издържа спокойно, защото й беше ясно, че Алекс просто не беше в състояние да разкрие истинските си чувства.
— Гневът ви с впечатляващ, милорд. Ужасно съжалявам, че съм ви създала тревоги, но…
— Докато тичах нагоре по стълбата към стаята ти, остарях с десет години — прекъсна я той. — А после ви заварвам тримата тук да се смеете като луди на някаква глупава комедия! Как трябваше да реагирам?
— Реакцията ти беше невероятна — изгони Дейдре и Дамиен, прегърна ме, и ми заяви, че си изключително горд от онова, което съм извършила!
— Това ли съм направил? Защо тогава не си спомням?
— О, достатъчно е, че аз си спомням! — Катрин нежно помилва слепоочията му. — Прочетох всичко това в очите ти.
Алекс побърза да затвори предателските си очи.
— Дейдре и Дамиен биха много уплашени от ефектната ти изява — изсмя се тя и продължи да го милва.
— По-късно ще им се извиня — въздъхна Алекс.