Не, май ставаше въпрос за пътна злополука. Някаква кола се беше блъснала челно в осветителния стълб.
Мария се приближи. Тогава разбра, че вниманието на хората е насочено към стъклената витрина, не толкова към колата. Навярно някой наистина бе разбил бакалията. Един полицай се отдели от множеството и отиде до служебната кола, издърпа радиомикрофон и докладва нещо. По устните тя прочете „мъртъв“, „огнестрелна рана“ и „издирваното волво“.
Негов колега призова с жест присъстващите да се отдръпнат и след като те отстъпиха, Мария забеляза някаква фигура. Първо я взе за снежен човек. После обаче разбра, че е човек, засипан със сняг и облегнат на витрината. Дългата му руса коса и брадата му бяха замръзнали за стъклото и затова стоеше прав. Не й се искаше, но се приближи. Полицаят я заговори и тя направи красноречив жест към ушите и устата си. После му показа личната си карта и посочи магазина. Понякога се колебаеше дали да не си върне старата фамилия — Улсен, но пък, от друга страна, освен един евтин пръстен и дълговете си, той й бе завещал единствено това — екзотична френска фамилия, малко по-вълнуваща от Улсен.
Полицаят кимна и й даде знак да отключи магазина. Тя не помръдна.
Коледната песен в нея замлъкна.
Взираше се в мъжа, сякаш покрит с тънка корица лед, изпод която се виеха фини сини вени. Същински снежен човек, попил кръв. Изпод заскрежените мигли изцъклените му очи се взираха в бакалията. Точно към обичайното й място зад касата, където въвеждаше цените на стоките в касовия апарат, усмихваше се на клиентите, фантазираше си кой какъв е, как живее. Полицаят бръкна в палтото му, извади портфейл, разтвори го, издърпа зелена шофьорска книжка. Но не в нея бе прикован погледът на Мария. Тя гледаше жълтия плик, изпаднал от джоба на мъртвия върху снега. Отгоре, с елегантен, красив, почти женствен почерк пишеше „За Мария“.
Полицаят тръгна към служебната кола с книжката.
Мария се наведе, вдигна плика и го мушна в джоба си. Никой не я видя. Тя погледна мястото, където бе паднал. Снегът беше окървавен. Бяло и червено. Каква странна прелест. Като пурпурна кралска мантия, подплатена с хермелин.
ОБРАБОТКА The LasT Survivors
Сканиране: skygge, 2019
Разпознаване, корекция и форматиране: shadow, 2019
Информация за текста
Издание:
Jo Nesbø
BLOD PÅ SNØ
© 2015, Jo Nesbø, Oslo
Published by Agreement with Salomonsson Agency
Ю Несбьо
КРЪВ ПО СНЕГА
Поредица Криминале
Норвежка, I издание
Превод от норвежки: Ева Кънева
Редактор: Цвета Германова
Коректор: Василка Ванчева
Оформление на корицата: Живко Петров
Предпечатна подготовка: Любомир Делев
ИК "ЕМАС", 2018
ISBN 978-954-357-383-7