Едва завлякоха Докс до стаята му. Ханският брат беше много пиян, едва пристъпяше, продължаваше да ругае и на няколко пъти се опита да се отскубне и да се върне обратно.
С много усилия тримата успяха да го настанят в кревата му. Съблякоха го криво-ляво, завиха го с одеяло и почакаха, докато заспи. Скоро гръмогласното му хъркане огласяше стаята.
- Остани до него! Ако иска нещо, му го дай, но по никакъв начин не го оставяй да излиза от стаята! - заповяда Дукум на Стрез. - Ако пак почне да буйства, веднага ме извикай, независимо колко е часът. Ясно ли е?
Чигатът мрачно кимна с глава, седна на един стол до леглото на пияния, а Дукум и Климент напуснаха стаята. Жилите на врата на кавхана бяха издути, ноктите му се впиваха дълбоко в дланите. Той спря до един прозорец, отвори дървените му капаци и пое дълбоко въздух.
- Идиот! - изсъска Дукум на нощта. - Пълен идиот!
- Какво стана? - плахо попита Климент.
- Какво стана ли?! - боилът се обърна към писаря. Беше се овладял, но още дишаше тежко. - Той се напи. Опитах се да го спра, но не успях. Отначало говорехме за лов, вино и оръжия и всичко беше наред. Докс похвали доброто вино, с което все по-бързо се напиваше, похвали изкусно изработените кинжали на тримата жупани. Всички бяха доволни, Мугел обяви, че оръжията им не могат да се сравняват с колекцията на Докс в Плиска. Всички бяха много любезни. Надълго обсъдиха някакъв меч с дълга ръкохватка, който Докс им показал. Поговорихме малко за политика, но много внимателно. Никой не искаше да засегне болни теми. Докс започна да описва бойните си тактики, които били непобедими и му свършили прекрасна работа при потушаването на бунта в Охрид. Не ги слушах много внимателно, но единият от жупаните, Венда, му каза, че тези тактики явно не дават резултат на тяхна земя. Били ни разбили като пилци и пленили всичките ни „страховити пълководци”, които се оказали страхливци, предпочитащи да се предадат, отколкото да паднат в бой. След което попита дали всички български коне бягат толкова бързо наобратно и Докс побесня. Ако не бяхме да го спрем с Добрин, сигурно на място щеше да претрепе Венда.
- Разбирам... - каза Климент. - А ако е било провокация? Слагат го в малка стая, след това го дразнят. Ами ако сърбите...
- Точно сега не ми се слушат разсъжденията ти, писарю! - тросна се Дукум. - Трябва да се върна, да се извиня и да се опитам да загладя нещата. Не ми се мисли какво може да стане.
- Какво?
- Преговорите да бъдат прекратени, преди въобще да са започнали. А Расате и боилите да бъдат убити! -отговори Дукум, завъртя се и тръгна надолу по стълбите.
6
Климент си легна в лошо настроение. Макар стаята му да бе приятно топла, а коремът - пълен с храна и вино, писарят не се чувстваше добре.
Двамата с Дукум се бяха върнали в залата, където всички тихичко си шушукаха и стрелкаха с очи българите и Венда. Жупанът седеше изправен на мястото си, със стиснати в тънка права линия устни и пребледняло лице. Целият му вид излъчваше, че е бил несправедливо обиден, но ще понесе неправдите, защото е истински благородник.
Дукум с твърда крачка отиде до него и се извини за поведението на Докс. Извини се и на останалите за прекъснатата вечеря, увери ги в приятелските си чувства и отдаде всичко на изпитото вино. След това отиде и невъзмутимо седна на мястото си.
Въпреки опитите на домакина да завърже разговор, вечерята бе провалена. Разговорите бяха вяли и скоро съвсем заглъхнаха. Дори бъбривият Мугел съсредоточено чоплеше в чинията си, хвърляйки нервни погледи към останалите.
Повиканите музиканти и танцьори не успяха да развеселят събралите се и след вялите ръкопляскания, последвали изпълнението им, Добрин реши да сложи край на вечерята.
- Нека не позволяваме думи, казани на пияна глава, да помрачат срещата ни. Всички пихме много и може би е най-добре да вървим да спим. Утре ни чака много работа - обяви в крайна сметка домакинът.
Венда стана, все така стискайки устни, хладно пожела лека нощ на всички и напусна залата. Останалите го последваха, все така шушукайки помежду си.
Дукум си бе тръгнал, без дори да погледне писаря. Секретарят и лекарят също побързаха да си тръгнат, заразени от лошото настроение, смотолевяйки по едно бързо „Лека нощ”.
На изхода Климент се сблъска с Явица. Военният силно го удари с рамо, изправи се в целия си ръст, присви очи и заплашително попита:
- Внимавай къде ходиш, българино! Или и ти искаш да избиваш сърби?
Климент предпочете да не отговаря. Продължи нагоре по стълбите, но не можа да не чуе думите, които изсъска след него телохранителят: