- Че какво лошо може да му се случи? Венда също не пи малко. Сигурно е махмурлия и му е трудно да стане. Ей сега ще се покаже с натежала глава и ще почне да гледа високомерно.
- Дано е така - каза Дукум и ускори крачка.
Слязоха на първия етаж и завиха по левия коридор.
Пред една от вратите завариха Добромир, Мугел, Деян и Ратомир. В същия момент от другия край на коридора се появи Явица, повел двама войници, които носеха малък дървен таран с метална глава.
- Готови сме, господарю! Щом кажете, ще разбием вратата - обяви комендантът.
- Венда, не ме ли чуваш?! Отвори! - извика Добрин и след като не получи отговор, кимна с глава на Явица и войниците.
Те чевръсто вдигнаха тарана, залюляха го в синхрон помежду си и удариха по вратата. Силният удар отекна между каменните стени. Войниците повторно залюляха тарана и удариха вратата. И пак, и пак, и пак...
Климент бе престанал да брои ударите, когато кожените панти не издържаха, вратата се огъна навътре и с трясък се стовари на земята.
- Венда, тук ли си? — извика Добрин и прекрачи прага на стаята. Останалите го последваха.
Нещо не бе наред. Въздухът бе тежък и застоял, носеше се неприятна миризма. Близо до вратата, на един стол, в сумрака се виждаха грижливо сгънатите дрехи на Венда.
Дукум прекоси стаята с широки стъпки, дръпна кожените завеси и отвори капаците. Светлината нахлу в стаята.
Всички ахнаха, някой тихо изруга.
На стола до масата, облечен само по долна риза, седеше Венда. Главата му бе силно отметната назад. Тънка червена ивица минаваше точно под брадата му. Там, където бе сърцето, чернееше петно засъхнала кръв.
Всички се втурнаха към жупана. Деян го сграбчи за ръцете.
- Мъртъв е! Мъртъв! - извика ужасен той, забравил високомерното си поведение. Силно пребледнял, Мугел се бе подпрял на стената.
- Не може да бъде! Не може да бъде! - не спираше да повтаря той, а малките му очички щяха да изскочат от орбитите си. - Кой го е убил? Защо?
- Заклан е като прасе! - добави Деян.
- Аз знам кой! - рязко обяви Явица. - Не го ли заплаши вчера българинът, че ще го убие? Не му ли каза, че ще му извие врата? Ето какво точно е имал предвид!
- Това са глупости! - бързо се намеси Дукум. - Докс спа цяла нощ в стаята си! Убиецът е друг!
- Точно така - скочи напред Деян, който започваше да си възвръща самоувереността. - Българите са го убили! Няма кой друг да е! Щом дойдоха, и неприятностите започнаха! Първо имаше заплахи, сега и това!
- Пак повтарям, това не е вярно! - лицето на Дукум бе почервеняло. - Откъде да знаем дали не разчиствате някакви ваши си вътрешни вражди!
- Чакайте! Чакайте! - вдигна ръце Добрин в опит да помири каращите се. - Така до никъде няма да стигнем! Не може да се обвиняваме без доказателства. Трябва да разберем какво точно се е случило!
- И как - Ратомир се обаждаше за първи път. - Вратата беше заключена отвътре, прозорците също бяха затворени! Който и да е убиецът, не вярвам, че може да минава през стените - секретарят се наведе, повдигна дървените отломки от вратата и показа ключа, който беше под тях. - Как е станало убийството, при положение че стаята е била заключена отвътре?
Всички се спогледаха учудено.
- Има и друго - продължи сърбинът. - Защо гърлото на Венда е прерязано, след като е прободен в сърцето? И двете рани са смъртоносни.
- Вече ти казах, българинът го заплаши, че... - започна Явица, но Дукум го прекъсна.
- Той каза, че ще му извие врата, не че ще му го пререже. Бях там и чух много добре! Всички бяхме!
- Веднага викни лекаря! - нареди Добрин на единия от стоящите на вратата войници. - Може би Балован по-точно ще ни каже как стоят нещата.
Войникът хукна по коридора, а останалите стояха мълчаливо в изнервящата тишина. Климент бързо огледа стаята. Личеше си, че Венда се е канел да си легне, когато убиецът го е изненадал. Дрехите на жупана бяха грижливо сгънати, леглото му бе оправено за сън, но неизползвано. На масата стоеше кана с вино, която писарят побърза да подуши. Не усети нищо съмнително.
Стаята беше подредена, нямаше следи от борба. Който и да бе убиецът, бе изненадал жертвата си неподготвена.
Климент се наведе към изкъртената врата, внимателно разгледа кожените й панти, ключалката и мястото, където се бяха счупили дъските.
- Какво става тук? - попита някой с дрезгав глас.
Погледите на всички се насочиха към коридора. Без да го чуят, там се бе появил Докс. С кръвясали очи, разрошена коса, мрачен поглед и брадясал, той изглеждаше съвсем като убиец.
- Дошъл си да се полюбуваш да стореното ли? Заповядай! - предизвика го Явица.
Докс неразбиращо премигна с очи. Дукум се приближи до него и сложи ръка на рамото му.