- Ще ви кажа какво точно се е случило - обяви той. -Венда се е приготвял за лягане, когато някой е почукал на вратата. Вчера всички си тръгнахме малко след него, така че може да е бил всеки. Жупанът още не е бил заспал. Попитал кой чука, чул е познат глас и е отворил вратата. Сигурно е искал да обсъди обидите, които му нанесе Докс, и последствията от това. Тоест на прага е стоял някой сърбин. Новодошлият е влязъл, двамата са започнали да разговарят. Венда е седнал на стола, убиецът му е крачел из стаята. Вероятно са се възмущавали от ужасното държане на Докс. В момента, в който се е оказал зад гърба му, убиецът е извадил ножа си, приближил се е до Венда, хванал го е откъм гърба и е прерязал гърлото му. Станало е лесно и бързо. След което го е промушил в сърцето. Вероятно за да е по-сигурен.
- Ами заключената врата? Как се е измъкнал, след като вратата е била заключена отвътре? - попита Добрин.
- Този, с когото си имаме работа, е хитър и лукав. Само изглежда, че вратата е била заключена отвътре. Но не е станало така.
- Как да не е!? - каза Мугел. - Всички видяхме ключа от вътрешната страна под вратата. Когато дойдохме, тя беше заключена. Ти сам присъства, когато я разбиха. Прозорците също бяха залостени от вътрешната страна. Всички до един. Видях Дукум да им сваля куките, преди да ги отвори.
- Така беше - потвърди кавханът.
- Ето какво е направил убиецът - каза Климент. - След като е извършил престъплението си, е излязъл, като е взел ключа със себе си. Спокойно е заключил отвън, след което е промушил ключа под врата. Проверих дължините на дъските, отдолу е имало малък луфт. Достатъчен, за да мине през него ключът. Убиецът много добре е знаел, че като дойдем на следващия ден, ще ни се наложи да разбием вратата. И ще намерим ключа под нея от вътрешната страна. Което ще ни накара да си помислим, че вратата е била заключена отвътре, а ключът е изпаднал от ключалката, докато сме удряли с тарана по нея. Сигурен съм, че е станало по този начин.
Няма друго обяснение, освен ако в стаята няма тайна врата - Добрин поклати отрицателно глава.
- Българинът е прав! - подкрепи го домакинът. -Нека се успокоим и решим какво ще правим по-нататък. Ще се видим след час в голямата зала.
С мрачно мърморене останалите почнаха да се разотиват. Дукум хвана Докс под ръка и го изведе от стаята.
- Добри разсъждения - похвали писаря Ратомир, докато минаваше покрай него. - Добри разсъждения, но ще ти помогнат ли да откриеш убиеца?
7
Климент нервно крачеше из стаята си. Жупаните, Добрин, Дукум и Докс, когото бяха допуснали след дълга разправия, се бяха събрали да обсъдят какво ще предприемат. При това положение преговорите нямаше как да започнат дори чисто технически - Мутимир бе останал без представител, който да защитава интересите му.
„Мисията ни ще завърши, без въобще да е започнала“ - помисли си Климент и отново се върна към станалото. Опита се да постави мислите си в ред, търсейки някаква логика в станалото.
„Венда не би пуснал непознат в стаята си. Това означава, че убиецът му е сърбин!“ - повтаряше си Климент, като че ли това щеше да реши проблема.
Стаята, където бе извършено престъплението, нямаше тайни проходи, през които да се промъкне убиецът, жупанът не беше упоен предварително, нито се беше борил с насилника си. По тялото му не се виждаха следи от въжета или нещо друго, което да го обездвижи. Венда бе стоял спокойно на стола, бе допуснал убиеца зад гърба си и не се бе съпротивлявал.
„Кой е бил гостът на жупана? И защо го е убил? Изглежда така, сякаш някой се опитва да попречи на преговорите. Защо го е намушкал два пъти, след като и един е бил достатъчен?“
Писарят седна и се опита да си спомни това, което му бе казал Борис. Мутимир искаше мир, Гойник - да избият пленниците и война с България, в която да блесне, Стоймир се колебаеше. Ако можеше да се вярва на Ратомир и Балован, Стоймир и Гойник се бяха обединили, за да се противопоставят на брат си, който ставаше все по-силен и бе на път да завземе властта. Това отнасяше ли се и за пратениците им?
„Венда бе представител на Мутимир. Дали другите двама са се сговорили да го убият, за да попречат на плановете му?“
Някой потропа, вратата се отвори и в стаята влезе Дукум. Кавханът изглеждаше напрегнат, седна на един от столовете, наля си чаша вино и я пресуши на един дъх.
- Мразя пияниците! - обяви великият боил и си сипа нова чаша вино. - Мразя да не спазват обещанията си! Мразя да объркват всичко, а след това да се оправдават с виното! - Дукум удари с юмрук по масата, пресуши новата чаша и се поотпусна. - Ситуацията е следната: Деян и Мугел искат да си тръгнат веднага. След смъртта на Венда преговорите се обезсмислят, защото няма кой да представлява Мутимир. Предложих да уведомим княза за станалото и да поискаме да изпрати нов представител. Отказаха категорично. Чувстват се заплашени, твърдят, че преговорите са се провалили. Направих всичко възможно да ги задържа, дори ги заплаших с война! Ако си тръгнат, това би означавало смърт за боилите и Расате. Добрин също се опита да ги спре, но не успя.