Климент нахлупи още по-ниско качулката си и се запъти към изхода на имението. Макар металната решетка да бе вдигната, портата бе залостена, сякаш Добрин се страхуваше от нападение.
Климент и Ратомир излязоха през една от страничните врати, която им отвори намръщен страж, и бавно поеха около стената. Ровът бе напълно замръзнал, тук-там като извити дълги пръсти от леда стърчаха клони. Не се виждаше нищо.
- Какво търсим? - попита Ратомир, докато държеше качулката си ниско нахлупена срещу вятъра.
- Следи - сухо отговори писарят. - Искам да проверя дали някой не се е вмъкнал отвън.
- Нищо няма да открием в тази виелица. Дори и да е имало следи, те отдавна са заличени от снега и вятъра. По-добре да се връщаме. Само ще измръзнем.
- Има ли други входове? - попита писарят, без да обръща внимание на думите на секретаря.
- Има малка врата близо до източната стена. Никой не я ползва от години.
- Искам да я видя!
- Няма смисъл! Резетата й отдавна са ръждясали. Едва ли въобще ще можем да стигнем да нея в този сняг.
Климент продължи да крачи покрай стената.
- Ако ще ти я показвам, по-добре да го направим отвътре, отколкото отвън - отговори Ратомир, опитвайки се да надвика вятъра. - Оттук няма как да стигнем.
- Води! - извика му в отговор Климент и двамата си запробиваха път в снега наобратно.
Студът и вятърът поохладиха гнева на писаря. Лицето му се зачерви, ушите му замръзнаха, носът му се вледени, мислите му се успокоиха и от Дукум се прехвърлиха върху разследването.
Трябваше да разпита всички, и то бързо. Щеше да е странно да задава въпроси на брата на хана, а жупаните щяха да се опитат да го заблудят. Щеше да се лута в лъжи и полуистина, да върви, без да знае къде точно отива, така както се луташе в момента в снега. Трябваше да реши и какво точно да прави с Ратомир. Дали секретарят бе сложен, за да му помага, или за да му пречи да стигне до истината?
С въздишка на облекчение двамата влязоха в двора. Макар и тук да бе студено, а снегът да не спираше да се сипе, вятърът значително намаля. Ратомир свали качулката си и с усмивка на зачервените си бузи кимна на писаря да го последва. Двамата бързо прекосиха почистения двор, насочвайки се към източната му част.
Вратата бе малка, прикрита зад една от ъгловите кули, почти незабележима. Трябваше да знаеш, че е там, за да я намериш. Снегът към нея не бе почистен и им се наложи да проправят пъртина във високите преспи.
Когато наближиха съвсем, Ратомир, който вървеше отпред, внезапно спря и извика. Писарят, който се движеше зад него, привел глава и с нахлупена качулка, се удари в гърба на секретаря и двамата се строполиха на земята. Снегът омекоти падането, влизайки под дрехите им и покривайки лицата им със скреж.
Ядосан на собствената си непохватност, Климент скочи на крака, но гневът му бързо се стопи, като видя какво му сочи сърбинът. Макар и понатрупал, личеше, че снегът около вратата е бил почистван така, че тя да може да се отвори. Ратомир бързо пристъпи напред и издърпа едно след друго трите резета, които се плъзнаха по жлебовете си, без да издават звук.
- Виж! - каза той и показа изцапаната си ръкавица. - Били са смазани съвсем скоро.
Климент му посочи едва очертаващите се в снега следи.
- Били са поне двама души. Един е дошъл отвън, другият го е чакал и му е отворил.
- Но кои са били? И къде са сега? - попита секретарят.
Писарят вдигна рамене.
- Точно това ще трябва да разберем.
Върнаха се в къщата премръзнали, със скреж по бузите, зачервени лица и замръзнали крака. Оставиха мокрите си наметала, от които се издигаше пара, на куките до вратата и пляскайки ръцете си една в друга, застанаха пред запалената камина в голямата зала. Дрехите започнаха да вдигат пара, под стъпалата им се образуваха локвички с вода.
- Проклето време! - изруга Ратомир. - Мразя зимата и студа.
Климент се загледа в пламъците, протягайки напред ръцете си, за да се сгрее.
- Поне засега снегът ни е от полза. Вече знаем, че в имението тайно е влизал някой. Жупаните също не могат да си тръгнат, което ни дава някакъв шанс - писарят изгледа Ратомир. - Може би все пак преговорите ще се възобновят. Или предпочиташ да се провалим?
Секретарят изгледа сериозно писаря, свали вълнения си жакет и го доближи до огъня да изсъхне.